Т ърговията в Източна Европа се развива с безпрецедентна динамика и нараства по-бързо в сравнение с който и да било друг световен регион, сочи най-новия доклад на Световната банка, анализиращ развитието на търговията и търговските взаимоотношения в 27 източноевропейски преходни икономики след края на комунизма.
В документа се посочва, че източноевропейските държави могат да спечелят много повече от подобрените търговски връзки със света, както и от либерализирането на търговията,
ако прокарването на вътрешните реформи се ускори.
Краят на централизираното управление на икономиката и търговския обмен с бившия съветски блок се разглежда в анализа като събитие с повече от символично значение. Премахването на политическите ограничения пред търговията след първоначалния колапс на икономиката постепенно са изградили нови отношения със световния пазар, посочват авторите.
През 2003 г. Източна Европа вече изнася и внася над 2/3 от стоките и услугите си. Износът от региона е нараснал тройно, вносът - два и половина пъти. Въпреки това, след над 15-годишен преход от комунизъм към капитализъм Източна Европа и бившият Съветски съюз все още не са интегрирани в световния търговски поток така, както са били преди началото на Втората световна война, се отбелязва в анализа.
Освен това в региона се очертава една голяма тенденция с неясно бъдеще. Това е формирането на
два търговски лагера вътре в Източна Европа, гравитиращи съответно към Европа или Русия.
Тази тенденция според главния автор на доклада, икономическият съветник Хари Бродман, се диктува от многобройни сложни политически и икономически фактори, чиято динамика е често непредвидима.
Определението към търговска интеграция с Русия или Европа има потенциал да определя бъдещи политически отношения.
По думите на Бродман двата очертаващи се търговски модела или лагера се различават значително. Едната група - т.нар. евроцентрична търговска група - е на по-богатите източноевропейски държави, които търгуват повече с развитите икономики в Западна Европа.
Другата група е наречена русоцентрична. В нея доходите са сравнително по-ниски, а държавите по-бедни. Тя търгува предимно със суровини и основни продукти, което създава риск държавите в нея да не се облагодетелстват достатъчно от световната система на разделение на труда, изтъква Хари Бродман.
Двете нови търговски групировки в Източна Европа нямат твърдо установени граници поне засега. Според доклада
няколко държави остават на междинна територия - най-вече страните от Югоизточна Европа, по-конкретно България, Румъния и Хърватия.
Въпреки че Русия създава собствен център вътре в Източна Европа, големи икономики като Русия или Украйна са интегрирани в търговията със световната икономика и са отворени навън от региона.
Повечето от държавите в Югоизточна Европа, включително България, гравитират към евроцентричната зона, но всяка от тях се движи със собствена скорост и показва колебание между евро- и русоцентричната търговска политика.
Някои страни като България са в междинно положение,
създавайки разделение в различна степен на интегрираност в балканския район.
Голям фактор в развитието на търговията в Източна Европа е стремежът към присъединяване към ЕС и свързаните с това реформи. Особено показателен в това отношение според доклада е примерът на България и Румъния, където са настъпили многобройни подобрения в търговията.
В доклада на Световната банка еволюцията на търговията в Източна Европа се оценява по много показатели. Един от тях е нивото на преки чужди инвестиции.
На Балканите инвестициите в България и Румъния са на приблизително едно и също ниво,
но и двете държави са далеч след Хърватия и само малко по-добре от Сърбия или Македония.
За сравнение докато по данни за 2003 г. България е привлякла преки чужди инвестиции от 650 долара на глава от населението, в Хърватия сумата е 2547, а в Румъния - 572 долара.
Не само по този търговски показател Хърватия е по-близо до по-богатите централно-източноевропейски и до прибалтийските държави, отколкото до балканските си съседи.
Като цяло Световната банка смята, че за да приключи процесът на търговска интеграция на Източна Европа в глобалния пазар, ще са необходими не само допълнителни и агресивни вътрешни реформи, но и значителни усилия и помощ отвън от страна на чуждите държави.
Докладът предвижда най-големи проблеми в бъдеще в източноевропейски държави като Белорусия или централно-азиатските държави, които не са съвсем изостанали в развитието на търговията си, но и нямат ясна перспектива за присъединяване към ЕС и съответно не са стимулирани като официалните кандидатки.
