Н ай-интересната среща от този сезон в "Лигата на дипломацията" изглежда ще бъде предстоящият мач Турция-Армения на 6 септември.
И тук, както навсякъде в спорта, важи олимпийският принцип - важно е участието, а не победата.
Турският президент Абдула Гюл вече потвърди, че ще "участва". Предстои обаче да видим дали "играта" ще мине в дух на феърплей или двамата президенти ще си разменят удари под кръста.
В продължение на месеци преди предстоящата футболна среща между отборите на Турция и Армения - квалификация за световното първенство по футбол през 2010 г., политическите анализатори се опитваха да прогнозират какъв ще бъде отговорът, който турският държавен глава ще даде на получената от арменския му колега Серж Саркисян покана да присъства в Ереван на мача и какви ще са последствията от решението му.
С какво един мач предизвика такъв международен интерес?
На първо място, защото Турция и Армения направиха огромна крачка напред в дипломацията дори само заради отправянето на поканата от арменската страна и положителния отговор от турска.
На второ - защото този мач ще направи сериозен пробив, като събере двамата президенти един до друг в ложата за официални гости на стадиона, та дори и те да викат за различни отбори.
Анкара и Ереван не поддържат дипломатически отношения помежду си и през 1993 г. затвориха общата си граница за преминаване на стоки и хора (въздушните връзки не са прекъснати), въпреки че Турция бе една от първите държави, признали независимостта на Армения от Съветския съюз - по-малко от три месеца след провъзгласяването й на 21 септември 1991 г.
Само две години по-късно обаче възникна спор, който и до днес е в основата на неразрешимите вече 15 години разногласия между Турция и Армения - спорът за Нагорни Карабах.
В началото на 90-те години на миналия век Армения, не без помощта на Русия, успя да завземе от Азебайджан този населен предимно с арменци, но също с азери, кюрди, руснаци и др. по-малки групи, анклав с площ от 4400 кв. км.
В допълнение към това, дълбоките различия в отношението към избиването на арменци по времето на Османската империя в периода 1915-1917 година и засилената в последните години на международната сцена
арменска дипломатическа офанзива за признаване на арменски геноцид
хвърлят тъмна сянка върху перспективите за уреждане на проблема между Армения и Турция.
Според Ереван през този период в Османската империя са били избити 1,5 млн. арменци. Анкара настоява, че жертвите са между 250 и 500 хил. и категорично отхвърля тезата за геноцид, твърдейки, че става дума за репресии в условия на гражданска война в една империя на упадък.
Турция неведнъж е отправяла покана към арменската страна историци от двете страни да търсят съвместно в архивите доказателства за събитията през 1915-1917 г., но Армения винаги е отказвала с мотив, че преди това Анкара трябва да се съгласи да отвори границата - жизнено важно условие за развитието на арменската икономика.
Изглежда се появяват
лъчи на надежда
в наглед мрачните изгледи за подобряване на отношенията между двата съседа.
Смяната на президентската власт в Армения от една страна и заявката за затопляне на отношенията и разрешаване на проблемите със съседите на турското правителство - от друга, създават благоприятна среда за напредък.
През юли наяве излязоха тайни срещи между представители на Турция и Армения в Берн, а по-късно Анкара стана архитект на проекта Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ, който ще включва и Армения.
Едно изключително мрачно събитие в началото на 2007 г. също по особен начин допринесе за изграждането на дух на съпричастност и доверие между двата народа. Става въпрос за убийството на турския журналист от арменски произход Хрант Динк от краен националист в Турция на 19 януари 2007 г.
Убийството беше осъдено остро от турската общественост, а десетки хиляди турски граждани присъстваха на погребението на журналиста и скандираха "Всички сме арменци".
Случайният жребий, при който двете страни попаднаха в една група в квалификациите за Мондиал 2010, може би създава нова възможност за уреждане на дългогодишния проблем.
При всички случаи
срещата Гюл-Саркисян ще е историческа -
първата на такова ниво от 17 години насам.
В съобщението на президентството, с което турският държавен глава прие да присъства на мача, изрично беше посочено, че извън спортния смисъл на събитието, мачът предлага и "важни възможности" за двете държави.
Смятаме, че посещението, което ще бъде осъществено по повод този мач, може да допринесе за създаването на нов климат на приятелство в региона, пишеше в текста.
В навечерието на посещението на президента Гюл в Армения лидерът на основната опозиционна турска партия - Народнорепубликанската, Дениз Байкал отправи остра критика.
"Поне да постави венец на паметника в памет на арменския геноцид. По този начин още повече ще ощастливи тези, които са го убедили да направи посещението", каза саркастично Байкал по адрес на Гюл.
"Да не би Армения да призна границите на Турция? Или Анкара призна твърдението за арменския геноцид? Или да не би пък да е сложен край на окупацията на Нагорни Карабах", попита лидерът на НРП.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган отвърна остро на критиките на Байкал, като посочи, че "това са възможностите на Байкал", който не може да върши друга работа.
