З агубените от България стотици милиони евро от фондове на ЕС миналата седмица заради провал в справянето с корупцията може да се окаже "всяко зло за добро", според анализатори, пише от София Весела Сергиева от Франс прес.
Новоприетата членка на ЕС, присъединила се през януари 2007 г., е наблюдавана отблизо от Брюксел за безопасността на храните и сигурността на авиацията, но получи остри критики заради правосъдната си система и провала да се справи с организираната престъпност и корупцията.
България се отличава от другите европейски страни, заразени с корупция, по това, че институциите не наказват нарушителите, заяви пред АФП Огнян Минчев, политически експерт от антикорупционната организация "Трансперънси инернешънъл".
Преди две години Европейското бюро за борба с измамите (ОЛАФ) предупреди София за българо-немска група, източила 7.5 млн. евро от предприсъединителната програма за подпомагане на земеделието САПАРД. Докато немските участници в нея бяха вече осъдени у дома, процесът срещу българите все още не е започнал.
Тази седмица един от няколкото съдебни процеса срещу Валентин Димитров, бившия шеф на софийската "Топлофикация", обвинен в пране на пари, не можа да започне поради процедурни грешки.
Процесът срещу шефа на пътния фонд Веселин Георгиев, който вероятно е сключвал договори за стотици милиони евро с фирмите на брат си, също все още не е започнал.
Този случай, както и ареста през януари на двама представители на същото звено, поискали 50 хил. лева подкуп, за да одобрят архитектурен проект, доведоха до спиране на плащанията за София от страна на ЕК. Двамата бяха осъдени тази седмица, но по принцип се смятат за "дребни риби".
Дори министерството на вътрешните работи бе разтърсено от скандал в началото на 2008 г. след разкрития, че високопоставени служители са възпрепятствали полицейски разследвания чрез изтичане на чувствителна информация на ключови заподозрени престъпници.
Вътрешният министър Румен Петков подаде оставка след като призна, че е имал контакти с бизнесмени от сенчестата икономика, давайки повод за призиви за спешни действия от страна на ЕС и гневни коментари в международната преса.
Тези повтарящи се скандали и загрижеността за възможни злоупотреби принуди изпълнителното тяло на ЕС да замрази 825 млн. евро в селскостопански, пътни и регионални субсидии за развитие през юли.
Но стъпката на Брюксел от миналата седмица да отреже 220 млн. евро, отделени за София въпреки всичко, дойде като шок, предизвиквайки опасения от страна на финансови анализатори, че това ще навреди на чуждестранните инвестиции.
Мярката уронва имиджа на страната и заплашва да повлияе на чуждите инвеститори, които и бездруго вече се колебаят заради икономическата криза, смята Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика.
България неотдавна изрази надежда, че ЕС може да размрази фондовете, след като бе създадено специално звено от прокурори, които да разследват злоупотребите с европейски средства и прокара първия в страна закон за конфликта на интереси.
"Дълбоко съм разочарована. Решението е изключително несправедливо и то не взема под внимание напредъка, резултатите, промените и усилията, положени през последните няколко месеца", заяви през изминалата седмица вицепремиерът за управление на фондовете на ЕС Меглена Плугчиева. Според нея стъпката ще затрудни по-нататъшните усилия за реформи.
Комисията вече предупреди, че София може да загуби нови 340 млн. евро, замразени тази година, както и известна част от заделените за България до 2013 г. 11 млрд. евро. Анализаторите обаче изглеждат далеч по-малко загрижени за орязваните средства.
Лошата новина ще има положителен ефект в дългосрочен аспект, смята обаче Огнян Минчев. "Това е предупреждение към всяко българско правителство, че само привидността за реформи и за съобразяване с европейските норми е неприемливо."
Председателят на КРИБ Иво Прокопиев отбелязва: "Парадоксално санкциите от Брюксел ще са в интерес на бизнеса и на българите: без ефективни институции България не може да просперира."
