Т ази сутрин на 88-годишна възраст е починал известният български белетрист, поет и изкуствовед Богомил Райнов, съобщи БГНЕС.
Той е роден на 19 юни 1919 г. в София в семейството на големия интелектуалец Николай Райнов. Като ученик е участвал в марксически кръжоци, а като студент - в антифашистката съпротива.
Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1943 г. Член на БКП от 1944 г., а от 1976 г. - в състава на ЦК на БКП.
Преподавал е естетика в Националната художествена академия (професор от 1954 г.). Заемал е ръководни длъжности във вестниците "Стършел" (1947-1953) и "Литературен фронт" (1963-1970), в списанията "Художник" и "Септември". От 1953 до 1960 г. е бил културно аташе в българското посолство в Париж.
Автор е на много монографии: "Стилът в изобразителното изкуство. Увод в стилознанието" (1948), "Проблеми на изобразителното изкуство" (1950), "Против изкуството на империализма" (1953), "Свободата на твореца в буржоазния свят" (1966), "Художествено майсторство" (1969), "Пътищата на ционизма" (1969), "Черният роман" (1970), "Ерос и Танатос" (1971), "Масовата култура" (1974), "Бялото лице на смъртта. Африканска скулптура" (1987), "Тайното учение, Начало и развитие на теософията" (1991) и др.
През 60-те и 70-те години на миналия век широка популярност му носят приключенските романи за българския разузнавач Емил Боев, който винаги се внедрява успешно в западни шпионски централи и ги разгромява: "Господин Никой", "Голямата скука" "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Тайфуни с нежни имена", "Умирай само в краен случай", "Ченге втора употреба" и др.
Признанието и на критиката, и на читателите му носят и романите "Пътища за никъде" и "Черните лебеди". И двата са екранизирани - първият от Методи Андонов ("Бялата стая" с Апостол Карамитев), вторият - от Иван Ничев ("Черните лебеди", с дъщерята на писателя, балерината Диана в централната роля).
Знаеше се, че е имал силно интелектуално влияние върху Людмила Живкова (1942-1981) - дъщерята на Тодор Живков. Преживяното с нея Райнов описа в мемоарната си книга "Людмила - мечти и дела" (2005).
На 1 ноември 2006 г. Богомил Райнов получи от премиера Станишев държавната награда "Св. Паисий Хилендарски". Тя му беше присъдена като на "изтъкнат писател, изкуствовед и естет с доказан принос към българската културна идентичност".
