Г олемият български художник Здравко Мавродиев открива ретроспективна изложба - текстил и живопис - в Националната художествена галерия.
Здравко Мавродиев е автор, който трудно може да бъде обхванат от един обикновен критически обзор, казва по този повод кураторът Борис Данаилов, директор на галерията.
Причините за това се крият в самия характер на неговото творчество: неуморен и многостранен талант, неизменно висок естетически критерий, неочаквани и запомнящи се пластични търсения.
Обхватът на неговите авторови интереси - традиционно познати и известни в сферата на текстила и гоблена - може да бъде допълнен от не по-малко значими решения в областта на монументалните форми или живописната материя.
Без никакви уговорки, Здравко Мавродиев трябва да бъде посочен като един от двигателите и фигурите в българското изкуство които са свързани с опитите за динамична промяна на художествената форма, разчупването на нормативната естетика на 60-те и 70-те години, пластичния експеримент, твърди Данаилов.
Мавродиев допринесе с цялостното си творчество за осъществяване на един много важен процес в българското изкуство - превръщането на декоративно-приложните изкуства в запазена за пластични експерименти област.
Силата на тази изложба се крие не само в ретроспекцията на произведения, които са възлови за българското изкуство - те и днес излеждат достатъчно съвременни, посочва Данаилов.
И подчертава, че значимостта на събитието се носи от непресекващата творческа енергия на автора, която и сега притежава интензивността, устрема и свежестта на истинския творец.
71-годишният Здравко Мавродиев е колоритна фигура в артистичния живот на България през последните 45 години. Той е един от основателите на Празниците на изкуствата "Аполония" и техен кръстник през 1984 г.
Той продължава да казва, че се опитва да рисувам. "Не съм убеден, че го мога обаче. Повярваш ли си, че можеш - си свършил, казва Здравко Мавродиев в интервю за в. "Дума" преди време.
И добавя: "И обратното важи, ако не вярваш, че коректно правиш това, което вършиш - пак си свършил.
Не мога да кажа какво точно рисувам. Опитвам се да потърся някакъв път към равновесието и не съм убеден дали го намирам. През последните години се занимавам с живопис. Неамбициозна живопис...
Не можеш да стоиш без работа. Благодатното на нашата професия е, че винаги си задаваш въпроси без да разчиташ на отговори. И никога не ти е скучно.
Когато започна да рисувам не знам как трябва точно да се направи. Никога не ми се е случвало да съм доволен от моя работа или пък да кажа, че тя е готова. Винаги трябва да искаш още нещо, да остане нещо недовършено..."
