Син на бежанци от Кукуш, Костадин Гугов пее от 18-годишна възраст, а репертоарът му е наследство от неговите родители. Дядо му е бил музикант в гвардейски оркестър. На сцената го кани акордеониста Стефан Демирев. Вреднага след това Борис Карлов го включва във фолклорна група, с която пътува из България и където са още Гюрга Пинджарова и Борис Машалов. Следват покани за записи от Радио София. Оттогава той започнал да сътрудничи към редакция "Народна музика" на БНР и БНТ, като прави много записи и за Балкантон.
Певецът имал енциклопедичен ум по отношение на песни и текстове, спомнят си негови близки приятели и колеги, които твърдят, че е знаел и помнел в репертоара си над 2000 песни. Миналата година той получи наградата "Нестинарка" за цялостно творчество.
От 1992 г. до смъртта си Гугов работеше основно със "Старс рекърдс". Десетки от най-хубавите му песни излязоха на музикалния пазар в три албума, които са най-продаваните и до днес в каталога на фирмата. Предстояха му записи и на нов албум, песните вече бяха избрани, аранжиментите направени, но проектът така и не успя да бъде реализиран.
