Б едност сред децата има не само в най-слабо развитите страни, но и в мощните индустриални държави. Тя засяга предимно семействата само с един родител и многодетните семейства. В повечето случаи тези семейства са от имигрантските среди.
Според изследване на УНИЦЕФ условията на живот на бедните деца в Германия многократно са се влошили през последните десетилетия в сравнение със съседните европейски страни.
Доста асоциации са се впуснали в помощ на тези деца. Един от начините за подкрепа за дневните детски центрове.
В един такъв център откриваме Лаура, която е сред най-мълчаливите деца, но пък се чувства почти като у дома си.
Тя разказва: "Идвам в понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък следобед, както и всяка втора събота. Тук мога да играя с приятели. Моите родители ръководят пансион, но не върви много добре. Затова нямат време да се грижат за мен."
За децата в този център в Берлин мястото е като бягство от тежката действителност. И ако родителите на Лаура едва свързват двата края, родителите на други деца са в далеч по-трудно положение.
Майката на Каролина е намерила работа като продавачка след дълги месеци търсене. Лусия пък е родена в Босна. Пристигнала в Берлин с майка си преди осем години и не иска да си седи в къщи, защото майката й я няма.
"Майка ми не е вкъщи. Може би е отишла на училище, но ако не е, не знам къде е отишла. Тя не говори много добре немски и затова ходи на уроци. Следобед се връща вкъщи. Но аз предпочитам да стоя тук, защото у дома ми е скучно", споделя малката Лусия.
Редица изследвания показват, че германската училищна система не е благосклонна към семействата в затруднено положение.
Учебните часове приключват в 15.00 ч. и децата като Лаура, Лусия или Каролина трябва да се приберат вкъщи, защото техните майки не могат да плащат часове по спорт или музика.
Затова асоциациите в помощ на бедните деца предлагат пълна програма от извънкласни занимания, при това безплатно.
Хората в асоциацията предлагат и помощта си за усвояването на учебния материал. За съжаление, наблюденията са, че
бедността е пряко обвързана с лошото образование
Бедността при децата в бившите съветски републики е с далеч по-драматични размери. Причините могат да се търсят в икономическия преход и в почти пълна липса на интерес на властта към проблема.
Една от перлите на бившия Съветски съюз - Одеса, трудно се изправя на крака след независимостта на Украйна. Смята се, че повече от 3 хил. деца там живеят на улицата. Повечето от тях са наркозависими. Близо 2/3 са серопозитивни.
В Украйна над 100 хил. деца живеят без родителски надзор на улицата или в сиропиталища. Безработица, алкохолизъм, редица проблеми - 1/3 от украинското общество живее под прага на бедността.
Като всички големи пристанища Одеса е град на кръстопът, транзитен пункт и заради това привлича много деца от цяла южна Украйна, дори и от съседна Молдова.
Никой не помага на тези деца в беда, с изключение на малък брой неправителствени организации. Кабинетът, от своя страна, не предприема никакви мерки за подобряване на положението.
В България с всяка изминала година се увеличава броят на децата, които не ходят на училище или предсрочно напускат училище, защото са бедни.
Материалните лишения на семействата се отразяват крайно отрицателно на развитието на децата и бъдещите им възможности.
Когато не ходят на училище, на децата им липсва социалното общуване с техните връстници, а
това ги обрича на социална изолация
и поддържа омагьосания кръг бедни родители-бедни деца.
Особено тежко е положението на децата, който живеят в семейства на трайно безработни, на самотни родители или в многодетни семейства. Много уязвими са децата, които зависят от чужди грижи или бездомните.
Обикновено те се самоограмотяват на улицата и лесно тръгват към престъпния начин на живот, споделя инспектор Мариана Иванова. По-малките са и наивни, доверчиви и срещу една кифла лесно могат да станат жертва на сексуални маниаци, споделя педагожката.
Проучване, поръчано от УНИЦЕФ сочи, че броят на децата у нас, които напускат училище между V и VIII клас, не е малък.
Според Конституцията образованието до VIII клас е задължително. А едва когато детето стигне до VIII клас, има право да получи социална финансова помощ от държавата. Размерът й е 18 лева на месец.
Последната определена граница на бедност у нас е 153 лв.
39% от българските семейства остават зад граница на бедността
Мнозина изпадат в невъзможност да изпратят децата си на училище, а най-много пари отиват за учебници, които не са безплатни.
Драстичното намаляване на първокласниците стресна правителството и в последните две години то започна да отпуска еднократна целева помощ на социално слабите родители.
Помощите са под формата на дрехи, учебници, помагала, защото се оказа, че част от родителите злоупотребяват с парите и не ги използват за подготовка на децата за училище.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!