Преговорите за пълноправно членство на Турция в ЕС, които трябва да започнат на 3 октомври, нямат алтернатива, смята в. "Таймс". Обещанията за 'привилегировано партньорство' на Анкара означават просто неспазване на миналите обещания и унизително отхвърляне на турските аспирации от последните 42 години, пише британският вестник в уводната си статия към броя от 29 септември.
Официалният старт на предприсъединителните преговори с Турция в Лондон, планиран за понеделник, ще бъде знаков момент в развитието на Европейския съюз.
Турското членство ще измени коренно характера на ЕС, повече от членството на която и да било друга страна от почти 50 години насам. То ще разшири ЕС на около 900 мили на изток и ще премести външната му граница до границите на Сирия и Иран.
Ще вкара в ЕС близо 70 милиона мюсюлмани, променяйки драстично демографския и културния му профил, приемайки държава, която скоро ще стане най-голямата страна-членка.
Стартът на предприсъединителните преговори ще бъде също така най-значимото постижение на иначе вялото британско председателство на ЕС и е стъпка, за която Великобритания е работила най-дълго и с най-голям ентусиазъм от всички европейски партньори.
С приближаването на официалния старт все повече нарастват несъгласието, отдръпването и нескритото противопоставяне на турското членство от страна на правителствата и капризното обществено мнение в ЕС.
В сряда Европейският парламент отложи ратифицирането на митническия съюз с Турция, което е предпоставка за пълноправното членство в ЕС, и добави нови две условия при преговорите - Анкара да признае правителството на Република Кипър, както и да признае за геноцид избиването на арменци по време и след Първата световна война.
Условията, както провокативни, така и политически лукави, насърчават нарастващата враждебност на общественото мнение, засягайки въпроси, които изглеждат смислени, но са изчислени така, че да ядосат Анкара.
Същото важи и за онези европейски политици, особено Ангела Меркел в Германия и Никола Саркози във Франция, които сега говорят за "привилегировано партньорство" като заместител на пълноправното членство.
Това словосъчетание може и да звучи успокоително, но на практика означава неспазване на миналите обещания и унизително отхвърляне на турските аспирации от последните 42 години.
Терминът "привилегировано партньорство" е преднамерено безсъдържателен, не предлага никакви правомощия при взимането на решения и е малко повече от неясните отношения, обещани на Русия, Северна Африка и Близкия Изток в рамките на Европейската политика за съседство от 2003 година.
Това, на което политиците в Страсбург, Париж и Берлин се надяват, е засегнатата Турция сама да се изхвърли от преговорите. Опасенията, които те таят в себе си, нямат нищо общо с разходите за земеделие, спазването на човешките права в Турция или заплетения кипърски въпрос.
Грубо казано, става въпрос за атавистичен сблъсък между цивилизации - съревнование, заради което в една Европа, основана на християнските ценности и култура, няма място за мюсюлманска страна.
Зад недоволното мърморене във Франция, Германия, Австрия и Холандия се крие враждебността към исляма и отхвърлянето на допълнителната мюсюлманска имиграция.
Да се отхвърля Турция на базата на тези основания е не само нечестно, но и погрешно - това означава да се пренебрегне цялото наследство на Ататюрк и огромните крачки, които Турция, като светска държава (каквито са и всички членове на ЕС), направи по пътя към демокрацията.
Разбира се, има още път за извървяване. Но именно обещанието за членство отмени смъртното наказание, осъвремени законодателството за гражданското състояние, разшири правата на малцинствата и ревизира наказателния кодекс.
Ако сега ЕС не спази рамката за преговори, ще загуби цялата си власт - безпрецедентна в историята на Турция, да влияе върху вътрешната политика на страната.
Трудни детайли, като свободата на синдикатите, може и да бъдат договорени в дългия процес на преговорите. Това, което не може да бъде договорено обаче, е каквато и да било алтернатива на незабавния старт на преговорите за пълноправно членство.
