Ровейки наскоро в руския сайт Мастер Кит, който продава електронни устройства за сглобяване, попаднах на статия озаглавена "Телепортатор". Първата ми реакция естествено беше, че някой е решил да продава телепортираща система и то за сглобяване вкъщи. После обаче видях, че тази статия е публикувана в раздел "Шантави идеи" и понеже ми хареса, реших да я споделя с вас.
От преводача
Телепорт
Рубцов Владимир Петровичг. Астана
Прелиствайки радиолюбителските списания от преди половин век се натъкнах на статия "Невъзможна ли е телепортацията". В публикацията се привежда схема на прост телепорт, с който обаче навремето имаше известни проблеми, затова ще публикувам някои извадки от нея. И така...Колко пъти сме чували фразата "Това не може никога да стане". А защо не? Още в дълбока древност хората са гледали полета на птиците и са мечтаели сами да полетят, но уви... не са знаели как да го направят. Летенето се оказа възможно, просто и даже много приятно, след като беше открита антигравитацията и бяха създадени лични летателни апарати.
Нека помислим, защо нещо за някои от нас е невъзможно. Ако предположим, че Вселената е безкрайна както във времето, така и в пространството, това означава, че и количеството явления също е безкрайно. И всички мислени или немислими (за момента) явления също рано или късно ще се случат. Затова ще предположим, че няма нищо невъзможно. Някога човечеството не е могло да предава на разстояние и най-прости предмети, а още по-рано - даже и звуци. Хората просто не са знаели как да го направят. Главното обаче е, че са искали и се оказало, че щом нещо не може да стане, но силно искаш да стане... то става.
Отначало се научили да предават звук на малки разстояния по жици, след това без тях (с помощта на радиовълни) на големи разстояния. После се захванали с изображението. Черно-бяло, цветно, стерео, предаване на стереокартина от една планета на друга.
Ако вникнете във въпроса ще разберете, че на практика се предава не самият звук и не самото изображение, а информацията за тях. Звуците и картината се възприемат от регистриращи устройства (микрофон, видеокамера), преобразуват се в удобна за предаване субстанция и се излъчват към приемното устройство. В приемника се случват обратните процеси и ние виждаме движеща се картина със звук. Същото може да се направи и с миризмите и вкусовете.
Но може ли по този начин да се предава някой предмет? Преди много години тази задача изглеждаше неразрешима. Нека си спомним първите телепорти и широко използвания в лабораториите контролен тест (най-строго забранен за масово използване) - предаване на разстояние 3,14 метра на 200 грамова чаша с "елексира на блаженството" (предполага се, че това е течност, подобна на днешната водка, но не съвсем, както ще стане ясно понататък - бел.прев.).
След всестранен анализ на всички параметри (включително и вкусови), тестовият образец се помествал в телепортиращата (деструкционна) камера. Там тя се разгражда на атоми и молекули, които се регистрират и анализират от различни датчици. Информацията от тях се кодира и чрез комутатор и преобразувател се подава на модулатор, усилвател и се излъчва в ефир.
На приемния край сигналът се усилва, демодулира, преобразува и се подава във възстановителната камера. Там молекулярният синтезатор под контрола на датчици възстановява изходния образец.
Многобройните експерименти обаче показват, че безупречният в други случаи телепорт, при предаване на "елексира" изкривява леко неговия вкус, цвят и алкохолен градус. Причините не били открити веднага, а едва след уточняване на нелинейните ефекти в Общата теория на телепортацията. По-практичните учени решили проблема с добавяне на допълнителни датчици за цвят и вкус с коригиращи филтри от 40-ти порядък.
Е, времената тогава са били други, проблемите също. Описаната в статията схема на телепорт отдавна вече е класическа и нееднократно вече е повтаряна даже от начинаещи радиолюбители (едни такива хора с поялници, които постоянно ровят в електронни устройства) в домашни условия. И макар тази схема да се държи отлично във всяко отношение (защитеност срещу смущения, предизвикани от Доплеровия ефект, промяна на поляризацията и фазови измествания), в последно време започна да показва някакви странни аномалии (крайно рядко - едно на милион, но все пак...).
При изпълнение на контролния тест, появилият се във възстановителната камера образец имаше мирис на гнилоч, а при опитване предизвикваше гадене и главоболие. Това беше чудовищно и учените веднага предложиха да се снабдят телепортите с една камара допълнителни датчици и коректори. Тази доработка предизвика страшно много проблеми в галактически мащаб - всички корпоративни и по-малки телепорт-мрежи трябваше да бъдат модифицирани.
За щастие група радиолюбители (онези с поялниците), след много безсънни нощи и измъчвани от постелексирния синдром откриха причината за тази аномалия. Както се оказа, ефектът е предизвикан от ретроимпулсно смущение. Поради гравитационни изкривявания, изпарявайки се в камерата молекулите на "елексира" се натрупвали в своеобразна черна дупка и достигайки критична доза след много години се връщали обратно, но сериозно развалени (казах ли ви, че не е точно водка. Тя нямаше да се развали). Решението на проблема било просто и гениално - увеличили чистотата на демодулатора. Оттогава телепортите си работят без проблеми.
Литература:
1. В. Бензарь. Телепортация — это невозможно? — сп. "Радиолюбитель", бр.8/3000 г.
Превод Виолин Такев
P.S. Преводачът се надява, че българските читатели имат по-голямо чувство за хумор от руските читатели, съдейки по коментарите под въпросната статия.
Източник: IDG.BG
