"Всеки празник трябва да ни обединява, особено националният. Политическите борби обаче разделят държавниците и на празника те се събират по силата на протокола, а след това се ругаят.
Би трябвало на този ден да имаме чувство за национално единство и за това, че преди 131 г. на политическата карта на Европа се появява българската държава".
Така разсъждава пред вестник "Труд" известният български историк академик Георги Марков.
"Макар българският въпрос да не е решен цялостно, за нас започва нова историческа епоха, а Сан Стефано се превръща в национален идеал. Дори неосъществен, години наред той е обединявал българските политици.
Този идеал обаче вече е забравен и днешните политици издребняват в страстите си. Те нямат чувство за историческо време, не могат да видят напред 100 или дори 10 години. Липсва им историческа перспектива, вторачват се от избори на избори", казва още Марков и добавя:
"Ние сме си заслужили свободата. Не сме освободени даром. Освободени сме благодарение на нашето мъченичество. Османската империя не сме могли да я преборим с въстания, но кланетата в Батак и Перущица са развълнували общественото мнение. Те карат царя освободител да извади меча си за освобождението на сродните славянски братя."
Според историка всеки мечтае за могъща държава, но на Балканите няма място за толкова велики държави. По отношение на русофилството и русофобството в българското общество Георги Маркова смята, че "това филство и фобство е болест, която трябва да преодолеем".
"Често съм казвал на мои колеги руснаци, че ние сме две отделни държави. Нека народите ни да се обичат и да има вечна дружба помежду им, но между две държави в историята не може да има вечна дружба. Понякога те имат различни интереси.
И в Москва трябва да ни възприемат като самостоятелна държава, не като съветски сателит. Нашите политици трябва да си запазят достойнството ни, без да се репчат и да казват: "Руската мечка вече е мършава." Иначе ставаме смешни", коментира Георги Марков.
Според него след 1989 г., когато държавната собственост се преобразува в частна, е имало много за крадене ."Всъщност това е основният въпрос на прехода. Другото - парламентаризъм, демокрация, политически партии - това е димна завеса. Големият въпрос е собствеността и стремежът да се награбиш и да управляваш с богатството си, а другите да бъдат нещастни.
Такава държава не може да бъде социална. Аз не знам в другите социалистически страни да е имало такъв грабеж. Отдавна го няма и възрожденския дух. България не е само в стопански упадък, но е и в морална криза".
На въпрос кои са новите ценности академик Марков отговаря: "Парите. Отидете в детската градина и ще чуете за какво се говори - кое дете каква играчка има, откъде е купена, баща му с каква кола го кара и т. н. Оттам започва изкривяването... Но трябва да се знае, че парите не са всичко. Парите са средство за живот, но не са цел".
