Танцът на Капчицата

К�к �ковидната субстанция от две молекули водород и една молекула кислород, танцувайки феерично в лекия пролетен въздух, се разпльоска върху прашната улица. Видиш ли, тази капка живееше със самочувствието, че е нежна мъничка фея, но завърши своя танц с едно разплуто „пльос”. Но поне бе живяла с достойнство, защото повечето капчици се плашат от замърсения въздух, от яростно летящите боклуци, от зловещия дим, излизащ от комините. Те се изкривяват, посърват и се превръщат в жалко подобие на капчица. Въобще, излъчват усещане за изоставеност, за тъга, за пустота, за ненавист. Ето прекрасен пример - капчиците от експеримента на Масару Емото, в който той изследва най-съкровените частици на водата, замразявайки я на кристали. Емото изписва думи, като, например, „омраза” и замразява капчица вода, а тя, реагирайки, се превръща в капчица с грозновата форма, в посърнала, пуста, изоставена капчица. Но при думата „любов” замразената в кристалче капчица се преобразява в един перфектен шестоъгълник, пълен с хармония, увереност, завършеност, самочувствие.

Капчиците реагират на думи: те танцуват от облачето в ясното небе до прашната улица или шумния площад чрез думи.  Нека сътворим един нежен дъжд от капчици, пълни със самочувствие, от капчици, създадени от думите: любов, разбиране, доверие, щастие, усмивка, прегръдка и от всяка дума, изразяваща чувство, което изпълва сърцето с гъделичкащ трепет. Всяка капка ще изпише лекия, пролетен въздух с красиви спирали, пълни със самочувствие, с радост, с увереност. Всяка капка ще блести със съвършена форма, отразявайки слънцето в прекрасна малка дъга за очите на всяко дете. Всяка капка ще докосне нежно прашната улица, образувайки много блещукащи локви. Локви, които ще привлекат шарени гумени ботуши да се срещнат, да танцуват, да се опознаят…

А сега, чувате ли ехото от ругатнята на поредния минувач? То ще съсухри много капчици, ще създаде един дъжд, изпълнен с тежка тъга, която ще обгърне сърцата на много хора. Тази тъга, тази гъста като сироп омраза ще завладее хората, ще ги отчужди, ще ги затвори по къщите. Всеки ще се взира в своя миниатюрен свят и ще се тюхка за безброй незначителни проблеми. Този дъжд ще пада тежко върху улицата, задушавайки я, причинявайки наводнения; този дъжд ще плаши малките деца с гръмотевици и ще отблъсква шарените ботуши да се срещнат.

Танцуващата като феерична фея капчица, малко преди да докосне с „пльос” прашната улица, изпада в размисъл. Чува острите ругатни на хората, чува заплашванията, изпълнени с ненавист, чува плачовете на децата. Но в същата милисекунда усеща и треперенето на ъгълчето на устата за поредна усмивка, силната прегръдка, малката маргаритка, подарена от любов, гъделичкаща ухото на младото момиче. Капчицата се разкъсва от колебание каква форма да приеме – дали грозноватата, изоставена форма или перфектния, красив шестоъгълник. Разпльосването е нейното разделяне – мъничка, мъничка част се превръща в незнайна грозновата форма, но останалото – останалото се слива с красотата на прашната улица, останалото се превръща в хармония и любов.

Нека позволим на дъжда да ни вдъхновява да танцуваме и да се смеем, а не да се затваряме сами в тъмни стаи. Нека бъдем капчици. Нека бъдем капчици с изящна, хармонична форма. Нека привличаме хората към нас с усмивка и любов, а не да ги отблъскваме с крясъци и ненавист. Нека…