Изборните резултати, под силното влияние на политическото объркване и етническо разделение, няма да допринесат за интеграцията на региона в европейските политически и икономически структури. Има вероятност от спад на финансовите помощи в региона, както и от отказ да се провеждат необходимите реформи за укрепване на политическите институции и възстановяването на регионалните икономики.
В Босна избирателите се противопоставиха на чуждия натиск да бъдат отхвърлени радикалните етнически партии в полза на реформаторите и се обединиха около националистическите партии, като "Мюсюлманската партия за демократично действие" ( СДА), "Сръбската демократическа партия" (СДС) и "Хърватския демократически съюз" (ХДЗ) на парламентарните избори на 5 октомври. Голяма загуба претърпя управляващата коалиция на реформаторите "Алианс за промени", сформирана преди две години под западен натиск, която не успя да убеди обществото да я подкрепи.
При ниво на безработицата около 60% и средна месечна заплата от 250 долара, Босна изпитва остра нужда от западна помощ. Европа и САЩ обаче предупредиха, че подобна помощ ще зависи от това, дали Босна следва про-западна политика и сътрудничеството с НАТО по въпроси, какъвто е екстрадирането на обвинените във военни престъпления. Има вероятност подобно сътрудничество да бъде трудно за осъществяване, ако се съди по изборните резултати.
В Сърбия само 46% от избирателите участваха във втория тур между настоящия югославски президент Войслав Кощуница и претендента Миролюб Лабус, който имаше подкрепата на заклетия враг на Кощуница, сръбския министър-председател Зоран Джиндич, и беше предпочитаният кандидат от повечето европейски столици.
Кощуница, чиято кампания беше изпъстрена с умерен национализъм, спечели две трети от подадените гласове. Този резултат обаче беше анулиран от липсата на минималното 50%-но участие, съгласно изискванията на закона.
Сърбия е пак в началната точка и ще трябва да премине през целия изборен процес от два кръга отново, който ще отнеме два месеца. Междувременно, председателят на сръбския парламент Наташа Месич ще бъде временно изпълняващ длъжността президент през месец декември, когато сегашният президент Милан Милутинович, който е обвиняем от ООН във военни престъпления, ще бъде изпратен в Хага.
Изборният неуспех ще продължи политическата несигурност, обхванала Сърбия през последните две години. Това може да даде и нов стимул за кампанията на радикалния националист Войслав Шешел, подкрепян от бившия югославски президент Слободан Милошевич, който спечели 22% от гласовете в първия тур на изборите и призова поддръжниците си да бойкотират втория тур.
Новите избори ще отклонят сръбското правителство от решаването на сериозните икономически и политически въпроси, включително и плановете за предефиниране на югославската федерация в един по-самостоятелен съюз между Сърбия и Черна гора. Този проект, подкрепян от ЕС, като средство да се избегне пълното разпадане на Югославия, е в застой, докато партиите изготвят новата конституция. На икономическия фронт Джинджич ще се стреми да продължи реформите в сръбския закон за приватизацията и законите за външната търговия, докато политическите реформи на парламентарните процедури и избирателния закон ще бъдат забавени.
Тези фактори ще затруднят усилията на Джинджич да демонстрира желанието на Сърбия за сътрудничество с ЕС и НАТО, както и осигуряването на по-значителна помощ от Световната банка и МВФ. Продължителният политически хаос в Сърбия ще забави усилията за решаването на окончателния статут на Косово, който е все още висящ. Една нова изборна кампания ще предостави форум на сръбските националисти за разиграване на косовската карта, което най-вероятно ще предизвика гнева на етническите албанци в Косово.
Македония оформя региона. Независимо, че изборните й резултати от 15 септември са по-приемливи от европейска гледна точка, с превес на умерените, държавата остава нестабилна и етнически разделена.
И там Европа е изправена пред проблеми, въпреки че това са проблеми, създадени в голяма степен от самите европейци. Европейският съюз се раздира от вътрешни противоречия дали е в състояние и необходимо ли е да поеме малката мироопазваща мисия от НАТО. Поемането на мисията, първоначално предвидено за края на месец октомври, ще бъде първата съвместна военна операция на съюза в рамките на общата външна политика за сигурност.
Практическите военни и дипломатически въпроси, свързани с поемането на мисията, принудиха НАТО на 14 октомври да продължи участието си в мисията до 15 декември. Ролята на Европа в бъдещата мисия остава под съмнение, поставяйки под въпрос и способността на ЕС да управлява собствените си проблеми на Балканите, в момент, когато Вашингтон има други ангажименти, се заключава в анализа на STRATFOR.
