В деня след кончината му вестник "Новинар" публикува реакцията на български творци и политици:
Георги Първанов:
"Магьосникът на словото ни напусна, но оставя безценните си скитащи думи като послание към хората. Те ще продължат да бродят из безбрежните пространства на българската душа, ще я хранят със своята библейска мъдрост и прозорливост.
Големите ни надежди няма да се изгубят по безкрайния път напред, докато по него съзираме и разпознаваме подписите, оставени от ваятелите на нашето съзнание."
Георги Господинов:
"Сега е времето всеки от нас да направи личната си среща с Радичков. Да отвори и прочете, който и да е негов разказ, която и да е негова книга. И да се види там, вътре в написаното, да се види седнал до най- сладкодумния, най-ироничния и най-милостивия български разказвач.
Това е единствената утеха.
(...) Не е случайно, че най-големият, най-българският съвременен писател си отиде през "най-българския месец", през най-радичковския месец."
Валери Петров:
"Йордан Радичков успя да ни предаде завършен своя свят и той ще остане да живее и танцува - странен и оригинален - в съзнанието на спяща България."
Светлин Русев:
"Въпреки огромната популярност и признание винаги съм имал чувството, че все още нямаме мярка не просто за таланта му, а за онази изключителност, неподвластна на обикновената човешка съизмеримост, с която съдбата беше дарила българската духовност.
Днес повече от всякога разбираме, че сме били дарени с приятелството на един от малцината изгнаници на Бога, с които съдбата беше дарила родната ни греховност."
Соломон Паси:
"Отиде си класикът на новата българска литература, чиито проникновени картини на българската душевност са не само национално богатство, но и достойна част от световната литературна съкровищница.
Така, както Радичков се гордееше с българската си душа, така и българският народ е горд, че го е имал."
Стефан Данаилов:
"Ще го запомня с една брилянтна мисъл, която превърнах в свое кредо: "Само истината може да върви гола, но колцина човеци са имали куража да я погледнат?". Мъдростта на Радичков е част от имунната система на нашата нация."
Стоянка Мутафова:
"За мен Радичков е безсмъртен. Той е от хората, които си мислех, че винаги ще живеят и не може даже и физическата смърт да ги застигне. Това бе най-големият български съвременен писател и необикновен човек - истински в отношенията си, в творчеството си... Ние бяхме приятели, много скърбя за него!"
Рангел Вълчанов:
"Най-добре да замълчим с благодарност към творчеството на Радичков и всичко онова, което той ни завеща като морал, образи и красота."
