К юрди, иранци, турци и българи спорят за произхода на киселото мляко. Репортаж на РФИ от София в две от основните предприятия за производство на кисело мляко- "ЕлБи Булгарикум" и "Данон".
"Данон", който е лидер на българския пазар, се опитва да наложи нови продукти. Но българите като че ли остават
носталгично настроени към миналото и към стария вкус на киселото мляко,
който днес липсва:
"Когато бях на 10 години, майка ми ме пращаше до млекарницата, за да купя мляко. Тръгвах от вкъщи с купичка, а в магазина имаше съдове с кисело мляко, което се режеше с нож.
Слагаха ми млякото в купата и така го носех вкъщи. Това е моят много ясен спомен, който се отнася и до много специфичния вкус, който според мен сега вече не съществува на пазара", казва Тереза Дулева, която като много българи, не може да прежали несравнимия вкус на предишното кисело мляко.
Соня Стефанова, директор по изследванията и развитието в "ЕлБи Булгарикум" обяснява откъде произлиза продукта.
По оценка на журналиста от РФИ Париж тя посреща екипа, облечена в бяла престилка, седнала пред малко поостарели микроскоп и компютър:
"Вярваме, че киселото мляко е било създадено тук, на Балканите. Не съм съвсем сигурна, но историците твърдят, че много назад във времето траките са приготвяли кисело мляко.
Като се има предвид, че траките са живели на сегашната територия на България, ние смятаме, че киселото мляко е тръгнало оттук".
Благодарение на микробиолога Стамен Григоров от началото на XX в. името на България се свързва с киселото мляко. През 1905 г. той научно доказва процеса на ферментация и
дава името на специфичната бактерия
"ЕлБи Булгарикум" работи по строга технология, близка до оригиналната. Всеки ден хиляди кофички с кисело мляко излизат от нейния поовехтял завод и стигат не само до българските потребители, но и до тези в Япония.
"На българския пазар ние сме лидер от гледна точка на качеството на нашите млечни продукти. Не сме обаче сред първите по производствени количества. Но това и не е нашата цел.
Целта ни е да развиваме технологията на ферментацията и да запазим интелектуалната собственост над нашето кисело мляко. Така че се стремим да произвеждаме малко, търсейки качеството", обяснява Соня Стефанова.
Истинският пазарен лидер е френската "Данон". Компанията е с 15-годишно присъствие в България. Пазарният й дял е 38%. В ултрамодерният завод се влиза само със специално облекло.
Цветелина Георгиева обяснява: "Всичко се извършва автоматично. После млякото и закваската отиват в специално горещо помещение за осъществяване на ферментацията. Температурата там е 40 градуса. Трябва да се изчака 5-6 часа, за да се получи натурално хомогенно кисело мляко".
"Данон" е пуснала на пазара разнообразие от млечни продукти - като се започне от млечните напитки и се стигне до онези с плодове. Младият директор на "Данон-България" Емил Гочев е доволен от стратегията на групата, за която работи.
Според него българите не могат да открият стария вкус на киселото мляко
заради новите хигиенни изисквания
"По-възрастните хора сами си правят кисело мляко вкъщи. Слагат малко готово кисело мляко в прясно мляко, завиват го с кърпа на топло и няколко часа по-късно имат кисело мляко. Този процес обаче има някои разлики с индустриалното производство.
Специално при "Данон". Ние сме много внимателни към качеството. Това означава перфектна хигиена - от кравите до продукта в супермаркета".
В заключение, журналистите от РФИ-Париж посочват в този репортаж от София, че българското кисело мляко е символ на конфликта между поколенията - защото възрастните българи си искат старото кисело мляко, а младите нямат нищо против новите млечни продукти.
