България има голям интерес от това да играе европейската карта и да не се опитва да се състезава с Букурещ кой да бъде най-добрият съюзник на американците в региона, заявява професор Жан-Мишел де Уал от Свободния университет на Брюксел (ULB.ac.be).
Tова би било игра с краткосрочна цел, казва професорът в интервю, разпространено от пресцентъра "България в ЕС" (EUnews.bg), изграден към създадената на 26 юли работна група към Министерския съвет, която се ръководи от вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин.
- Мислите ли, че България притежава особена стойност за ЕС заради геостратегическото си положение? Оценяват ли в Брюксел това?
- Всички страни имат геостратегическо положение. Често те го надценяват и го изваждат напред при международните си преговори. Някои си служат с геостратегическите аргументи като с оръжие за шантаж: "Ако при мен не върви добре, целият регион ще пламне. Така че помагайте." Това е шантажът на слабия.
Трябва да се внимава с геостратегическите изказвания. При все това е очевидно, че България заема важно място в региона, поне по три причини.
Първо, тя се намира на границите на бивша Югославия и има важни отношения с Македония и Сърбия. Така че страната ви може да играе важна роля в бъдеще. Проблемите в региона остават сериозни. Бъдещето на Босна е неясно и албанският въпрос остава нерешен.
Това са бурета с барут, чийто експлозивен потенциал не може да бъде игнориран. Какво ще стане с Македония, ако Косово стане независимо?
За ЕС една стабилна, демократична страна членка, която има активни контакти с регионалните фактори, е очевидно предимство, още повече че българската дипломация изигра конструктивна, забележителна и уникална роля в региона.
На второ място България граничи с Турция. Отношенията на ЕС с тази страна ще бъдат на политическия дневен ред на ЕС поне за следващото десетилетие. Въпросът с турското малцинство също не трябва да се подценява в този контекст.
На трето място е достатъчно ясно, че Черно море е район, чието значение се увеличава. Румънският президент Траян Бъсеску му придава голямо значение. Това е ключов район от културна, стратегическа, енергийна гледна точка.
И тук България може да играе положителна роля. Струва ми се, че ЕС си дава добра сметка за всички тези параметри. Въпросът на отношението на съюза със страните, които ще останат на неговите граници, също ще стои на дневен ред дълги години.
Можем да си задаваме въпроса дали Евросъюзът е наясно с тези теми, но това е друг въпрос.
- Споменахте президента Бъсеску. От гледна точка на Брюксел, вижда ли се разлика в подходите на София и Букурещ по големи международни въпроси?
- Интересите не са същите. Погледнат от Брюксел, Букурещ изглежда сервилен съюзник на американците, каквото и да е румънското правителство. България има по-нюансирани позиции, изглежда по-независима от Белия дом.
Вашите президентски кандидати не търсят да се легитимират при Джордж Буш. Мисля, че България има голям интерес от това да играе европейската карта и да не се опитва да се състезава с Букурещ кой да бъде най-добрият съюзник на американците в региона.
Това би било игра с краткосрочна цел. Вижте колко е изолирана Полша в Евросъюза. Така че продължавайки своята политика, България може да подобри представата за себе си пред европейските правителства.
- Което не значи, че Европейската комисия ще си затвори очите, ако закъсняваме с изпълнението на нейните предписания?
- Изглежда, че посланията на Брюксел, съдържащи се в докладите на Комисията и изразявани при многобройните срещи, са били чути. София си даде сметка за спешността на това, което се очаква от нея.
Идването на новия главен прокурор изглежда раздвижи нещата в сферите на неговата компетентност. Проблемът е, че не може да се навакса за няколко месеца закъснението, натрупано за изминалите години. Не може всичко да се извърши наведнъж.
Никъде няма да намерите една нова, компетентна, честна, модерна съдебна система, която да дойде и да вземе мястото на старите кадри или на компрометираните магистрати. Няма как да се промени от днес за утре администрацията, нейната култура, традиции, навици.
Станишев не е Хари Потър и неговото правителство няма вълшебна пръчица. Затова Комисията ще трябва да отсъди на основата на общата тенденция, на волята за модернизация и на възприемане на европейските норми.
Вярно е, че беше загубено много време при предишното правителство, вярно е, че на сегашната коалиция й отне твърде дълго преди да лансира необходимите реформи.
Можем да съжаляваме за това, но трябва също да бъде отбелязан реалният напредък, който беше осъществен.
Не вярвам датата 1 януари да бъде поставена под въпрос, но трябва да се види какви условия ще я съпътстват, дали ще има резерви по дадени въпроси. Но историята няма да спре в деня, когато България стане член на ЕС.
Необходимо е България да се възползва от огромните възможности, които й предоставя евроинтеграцията, тя трябва да издържи изпита за охраната на общите граници, на управлението на фондовете и т. н. Страната трябва да намери мястото си в ЕС, да намери своята идентичност.
Как например ще действат българските евродепутати? Какви ще са техните възможности да бъдат чути? Струва ми се, че у вас прекалено сте фиксирани в датата и не обръщате достатъчно внимание на последиците от интеграцията.
По същия начин прави впечатление липсата на интерес от страна на политическите елити от големите дебати на европейското строителство. Каква Европа желае София? Каква Евроконституция? Какъв баланс на отношенията между европейските институции?
Ако България иска да защитава интересите си, тя трябва да има позиция, както всяка друга държава. Дебатът не трябва да се ограничи до елитите. Към него трябва да се присъединят неправителствените организации, гражданското общество. И тук има голямо закъснение. Ще ми е много интересно да проследя дебата у вас по повод на първите избори за депутати в Европарламента.
- Как ще постъпи Брюксел през идните седмици?
- Традиционно Еврокомисията играе политиката на тоягата и моркова през месеците преди присъединяването. Това е нормално. Тя трябваше да използва доста често тоягата напоследък, което даде очевидни резултати.
Нещата вървят в правилната посока, дори ако остава още време. Струва ми се, че би било полезно тези усилия да бъдат признати. И да се използва повече морковът и по-малко тоягата. Трябва да се поощрят и по този начин да се засилят позициите на тези, които имат куража да действат бързо и убедително.
Ако Комисията остане прекалено критична, това би имало демобилизиращ ефект. В българското общество се води невидима битка между тези, които искат да ускорят промените, и тези, които печелят от законовите и социални неясноти.
Трябва да се засилят позициите на модерно мислещите, които се намират в различните министерства, в различните политически формации. Така че Комисията трябва да помисли за вторичните ефекти от своите заключения.
Ще бъде трудно да се балансира между запазването на натиска и признаване на извършеното в последно време.
- Имиджът на България в западната преса не изглежда добър. Какво можем да направим?
- Най-общо казано, имиджът на България е мътен, неясен. Мисля, че на Запад има дълбоко непознаване на България, която остава тайнствена държава. Мисля, че ви трябва ясна стратегия по този въпрос.
Трябва да си изясните първо какъв тип представа България иска да създаде за себе си? България - това не е само почивката на Черно море, фолклорът и киселото мляко. Изглежда, не е мислено по въпроса.
Също ми се струва, че подобно на Румъния, и вашето правителство е насочило лобирането си към политическите и икономическите елити. Това е важно, но не бива да се върши за сметка на общественото мнение, на гражданските общества.
Аз вярвам в кумулирания ефект от микропроектите за обмен и сътрудничество. Трябва да се насърчава обменът между различните неправителствени организации, между гражданите, между училищата, интелектуалците, хората на изкуството и т.н.
Някои неща се правят, разбира се, но инициативите трябва да се умножат и да не са насочени само към елитите. Мисля, че българската дипломация трябва да излезе от позлатените салони и да отиде насреща на гражданските общества. Тук виждам ясно изоставане в сравнение с Румъния.
Искам да кажа също, че имиджът на страната се изгражда върху параметри, някои от които не могат да бъдат контролирани. Намаляването на организираната престъпност, на убийствата, на корупцията, една ефикасна стратегия спрямо ромите ще допринесат значително за подобряването на идеята, която европейците имат за България.
Впрочем винаги се учудвам, че се говори много за организирана престъпност - без да искам да омаловажа въпроса - и много малко за социални въпроси, за трудностите, които имат много граждани, за да се отопляват през зимата например.
Има социални групи, които живеят при почти нечовешки условия (пенсионери, хора с увреждания, самотни майки някои дребни земеделци и т.н.) Оттам трябва да се започне, и то бързо. Защото Европа - това е също солидарността, това е да се дадат шансове на хората в неравностойно положение.
Жан-Мишел де Уал е професор в Свободния университет на Брюксел, в който ръководи мозъчен тръст, наречен "Група за социално-политически анализи за страните от Централна и Източна Европа" (GASPPECO). Често посещава България, където преподава в Софийския университет и в НБУ.
