З а всички вече е ясно, че едно от условията да си намериш работа е мобилността. Не трябва да се колебаеш, ако ти предложат работно място далеч от дома. Разбира се хората, които имат избор, могат да си позволят да откажат, ако не желаят да сменят града или държавата.
Ако работата не идва към теб, отиди при нея.
Така може да се резюмира политиката на френското правителство по отношение на заетостта. Над 2,5 млн. французи са без работа, а в същото време незаети остават 500 хил. работни места. За да бъдат убедени хората със социални помощи да отидат там, където има работа, държавата им отпуска сумата от 1500 евро, ако приемат място на повече от 150 км от дома им.
Безработните обаче не са доволни от това предложение на правителството, както споделя Лоран де Лавин от Националното движение на безработните:
"Повечето работни места, които се предлагат по този начин са временни. А и да се преместиш, когато имаш семейство, често е сложно. Какво ще стане с децата, които ходят на училище, със съпруга, който може би има работа? Всичко оказва влияние върху семейния живот... Мисля, че финансовата страна в този случай е създадена само за да се каже, че безработните не си намират работа, защото не искат да се местят. Това са изказвания, които ни засягат изключително."
Сред безработните, които би трябвало да се чувстват засегнатите със сигурност попадат тези от Северна Франция. Министърът на икономиката ги описва изключително противопоставящи се на мобилността.
Доказателството, според него е, че 90% от населените в тази област живее по родните си места.
Има и една категория французойки, които нямат нищо против мобилността, също както техните белгийски и канадски колежки. Към тази категория спадат медицинските сестри, които имат финансов интерес да работят в Швейцария.
От години насам швейцарските болници страдат от недостиг на медицински сестри и санитари. В Болничния център на Лозана всяка четвърта сестра е французойка, в Женева половината от същите работни места са заети от хора идващи отвъд границата.
Това са предимно французойки, които живеят във Франция, но работят в Швейцария. Тези от тях, които работят по-далеч от границата, в Лозана например, са принудени да живеят там, което е доста неизгодно.
Не само заплатата обаче привлича медицинския персонал в Швейцария. Условията на работа там са по-добри и на един служител се падат доста по-малко пациенти, отколкото във Франция.
Проблемът за швейцарските болници е свързан с голямото текучество на тази категория. Едва 60% от френските медицински сестри в болницата в Лозана остават на работа след първите две години. Много от тях идват в Швейцария просто, за да натрупат опит, евентуално да спестят малко, но много рядко с мисълта да направят кариера.
За да задържат за по-дълго френските си служители швейцарските болници им предлагат перспективи за развитие и финансови предимства.
Има и много радикални начини за справяне с безработицата като например изнасяне на хората без работа в чужбина.
Това прави и правителството в Словакия като предлага пари на безработните, за да отидат да си търсят работа другаде. Много безработни в страната преживяват от социалните помощи и частните си стопанства.
Правителството отпуска по 50 евро на месец на безработните словаци (13% ), които се съгласят да си търсят работа извън границата.
На пръв поглед това изглежда доста примамливо, но в действителност съвсем не е.
За един словак идеята да работи в Украйна е чисто и просто шега. Граничните райони на Полша са бедни откъм работни места, унгарската граница не е далеч, но Братислава е достатъчно голям град, че привлича унгарците. В Австрия вече има достатъчно словаци, които работят.
Дори и да си намерят работа във Виена за словаците сумата от 50 евро е смешно малка, тъй като не може да покрие и дневните им транспортни разходи. Остава възможността за работа в Чехия.
Да, но заради по-изгодните данъчни условия повечето чешки предприятия са се концентрирали от словашката страна на границата.
Икономическата ситуация в България кара всеки 4 българин да напусне страната, за да си търси работа в чужбина.
"Няма изследвания за развитието на професиите, за появата на нови и за отмирането на съществуващи, за промените в труда във все по-глобализиращите се пазари и увеличаващата се мобилност на населението", казва проф. Катя Владимирова от УНСС.
Страната ни се отличава с ниска трудова мобилност. Най-мобилни се оказват университетските преподаватели. Те без проблем прекосяват разстоянията между столицата Пловдив, Благоевград, Варна. Иначе малко са софиянци, които биха приели работно място във Варна.
В по-стеснен регионален план мобилността е вече факт. С увеличаване на безработицата и намаляване на възможностите за работа повечето българи не могат се замислят дали работното им място е близо или далече от дома. Единственото, което ги интересува е да имат работа.
Много жители на Добрич всеки ден пътуват до Варна и обратно. Пътят е около 30 минути с маршрутка, но те нямат избор, защото в Добрич няма работа.
Големите градове и най-вече София си остават притегателна сила за огромно количество работна сила.
В София, в която е струпан икономическия потенциал, наскоро направени статистически измервания сочат, че двумилионната столица се увеличава с още близо 200 000 през седмицата, когато в града идват хора от цялата страна, за да работят.
Едни имат частен бизнес, но повечето са наемни строителни работници. Те намират работа по десетките жилищни строителни обекти. През уикенда се връщат при семействата си.
Ежедневно в столицата идват и си отиват до дома хора, които са от околните на София села и градовете сателити като Банкя, Божурище и Перник. Приходящите работници пътуват средно по 2 часа на ден, почти толкова, колкото един софиянец, ако живее в "Младост", но работното му място е в "Люлин".
И за едните, и за другите проблем си остава лошата транспортна инфраструктура.
