Н е е нищо ново, че бедните деца се справят в училище далеч по-зле от богатите си връстници. Животът в мизерия поразява развитието на интелектуалните способности за поколения напред.
Сега учени се опитват да достигат до разтърсващи потвърждения на тази житейска несправедливост, пише британският вестник "Таймс".
Детството в нищета вероятно влияe подтискащо на физическото развитие на човешкия мозък, предполага Марта Фара, шеф на Центъра по когнитивни невронауки към университета на Пенсилвания.
Тя смята, че бедността трябва да дойде на дневен ред за сериозно обществено обсъждане, така както сега в центъра на вниманието е страничното действие на медикаменти като "Риталин", които променят из основи самосъзнанието на пациентите, обикновено деца и младежи, страдащи от отклонения в поведението, като дефицит на внимание или хиперактивност.
Ако обаче мизерията "удря право в мозъка", то тогава бедните взимат по-лоши и неправилни решения от богатите, заключават изследователите.
Може ли тогава и двете групи да са еднакво отговорни за своите действия? Имат ли право здравните служби да преследват заклетите пушачи и затлъстяващите любители на бургери, повечето от които едва свързват двата края? Това са въпроси, които не дават мира на учените.
Фара се заинтригувала от темата за социално-икономическото положение (СИП) на децата и техните познавателни способности, когато започнала да наема на работа детегледачки, които обикновено били по-бедни и по-зле образовани от нея.
"Въпреки, че техните синове, дъщери и племенници изглежда разполагаха със същите благоприятни условия на живот, както дъщеря ми и нейните приятели, след години пътищата им се разделиха", разказва тя в книгата си "Невроетика".
Изследователката забелязала, че докато дъщеря й и нейното обкръжение се научили да четат вестникарските заглавия, децата откъм бедната страна твърде отрано проявявали интерес към по-пикантни истории за затвори, престрелки и други кървави екшъни.
Детският опит за света изглежда е твърде различен при ниско и средно СИП, отбелязва Фара.
Тя потвърдила наблюденията си чрез серия експерименти върху познавателните способности (език, памет, визуализация) на децата с ниско и средно СИП.
Малчуганите от първата група имали на тестовете далеч по-слаби резултати, особено по отношение на езиковите способности, капацитета на паметта и когнитивния контрол, необходим за изпълнение на сложни задачи. Не било трудно да се прогнозира, че в бъдеще това положение няма да се промени съществено.
Разбира се възможно е не бедността да засяга мозъка, а обратно - вече повредения мозък да предразполага към живот в нищета.
Изследвания върху близнаци от семейства с ниско СИП показват, че коефициентът им на интелигентност зависи колкото от обкръжаващата среда, толкова и от генетични фактори.
Друго изследване на учени показва, че дори кратки периоди на бедност могат да увредят умственото развитие на детето. Колкото по-рано стане това, толкова по-тежки са последствията.
криза, която тихо расте" />
