И ндексът на скритата икономика в България за 2008 г. бележи продължаващ слаб спад, сочи анализ на Центъра на изследване на демокрация (csd.bg) и фондация "Фридрих Еберт".
При първото изчисляване на индекса през 2002 г. той е бил с 40% по-висок.
Спадът се дължи на намаляването на скритата икономика във всички измервани нейни проявления - укриването на труд, обороти и данъци.
В противоположна посока се движат единствено равнищата на възприятие на бизнеса за съществуването на скрита икономика в страната, които нарастват от 2006 г. насам.
Подобно разминаване между реална динамика на скритата икономика и възприятието за нея би могло да бъде отдадено на съчетание от множество фактори, най-важните от които са нарастващата външна конкуренция след присъединяването на страната към Европейския съюз, увеличаването на недоверието в институциите и усещането за задълбочаваща се световна икономическа криза от края на 2007 г. и през 2008 г.
Подобрението в стойностите на индекса беше очаквано предвид разрастването на кредитирането през последните две години и подобрената дейност на двете основни контролни звена - по отношение на приходите - НАП, и по отношение на пазара на труда - Главна инспекция по труда.
Според експертите на Центъра за изследване на демокрацията съществува сериозна опасност от повишаване на равнището на скритата икономика с нарастване на рисковете пред икономическия растеж вследствие на икономическата рецесия в най-развитите световни икономики, вкл. Еврозоната.
"Глобалната финансово-икономическа криза метастатизира в глобална рецесия, очаквана да бъде най-дълбока и продължителна от десетилетия насам. Рискът от депресия остава.
Как тя ще засегне икономиката и обществото на България зависи от силата и продължителността на външния шок; местните изходни условия и (не)адекватност на местна реакция", се посочва в анализа.
Като силни изходни условия за България в сравнение с останалите страни членки на ЕС от Централна и Източна Европа се посочват добрият баланс на обществените финанси - ниско равнище на държавния дълг, бюджетни излишъци и здрава финансова система, неизложена към токсични активи.
Въпреки това страната, както повечето периферни икономики, остава силно уязвима към външни шокове и особено към спиране на кредита и рецесия в Еврозоната, каквито се наблюдават.
Основните уязвимост са институционалната несигурност, вкл. скрита икономика, корупция и престъпност, съчетани с висок външен дефицит, кредитен бум, надценени активи (недвижимости), прекомерен частен външен дълг (над 90 % от БВП), слаба експортна конкурентоспособност и ограничено, макар и растящо, вътрешно търсене, отбелязват експертите.
В тази среда все по-силно се усеща и липсата на лидерство от българска страна за смекчаване на негативните ефекти от кризата, което повишава усещането за институционална нестабилност, посочват те.
