П рез следващите месеци ще расте апатията и гневът на българите, а икономическата и финансова криза могат да акумулират протестен вот и свръхполитизация, заяви директорът на Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) Лидия Йорданова.
Тя анализира резултатите от последното национално представително изследване на центъра за обществено политическите нагласи в България.
Според един от основните изводи, нарастват страховете не българите за жизнения им стандарт, както и недоволството на хората от властта.
Всички държавни институции губят между 2 и 8 % обществено одобрение за работата си през последния месец. Това се отнася и за обществените медии, при които спадът е най-отчетлив.
Изключение от тази тенденция прави единствено полицията.
С 9 % се повишава неодобрението към финансовия министър Пламен Орешарски и към министъра на правосъдието Миглена Тачева. Меглена Плугчиева е с 6% неодобрение, а Петър Димитров- 4%.
Премиерът Станишев има 5% спад на одобрението.
Намалява доверието и в управляващите и в опозицията. С 5% по-малко хора гледат с надежда на възможността БСП да управлява страната. Същото се отнася и за ГЕРБ - при тях доверието е спаднало с 6%. С 3% е по-ниско одобрението при лидерите на ГЕРБ и "Атака".
69% от българите не посочват политическа сила, която според тях е направила най-много за страната. 80% от заявяващите, че няма да гласуват на предстоящите избори, не виждат партия, която да се е погрижила за интересите им.
Най-разочаровани от партиите са хората между 30 и 39 години, жителите на малките градове и бедните българи.
През декември с 8% намалява декларираната готовност за гласуване на парламентарните избори в сравнение с миналия месец.
В бъдещия парламент няма да има политическа сила с мнозинство,
което да й позволи да управлява самостоятелно, показват данните на НЦИОМ.
Според изследването, ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 24.2%, за БСП - 17.1%, за ДПС - 8.2%, за "Атака" - 8%, за СДС - 2.7%, за ДСБ - 2.5%, за НДСВ - 1.8%.
В края на октомври, според проучване на НЦИОМ, 27.3% от анкетираните декларираха, че ще гласуват за ГЕРБ, а 18.1 на сто - за БСП.
18% от избирателите биха подкрепили управляващата коалиция. Най-разколебани в подкрепата си за нея са симпатизантите на БСП - 52% от тях биха гласували за нея.
За 24% от избирателите най-приемлива е коалицията ГЕРБ-"Атака", тя е по-желана от симпатизантите на "Атака" - 75% от тях, отколкото от тези на ГЕРБ(44%).
С 10% са намалели хората, които са готови да гласуват за възможна коалиция ГЕРБ-БСП, но тя е приемлива за 53% от избирателите на БСП и за 17% от тези на ГЕРБ.
Единствената хипотетична коалиция, която получава по-висок, а не по-нисък резултат от механичния сбор на процентите на отделните партии е тази между СДС и ДСБ.
Сред най-одобряваните политици са Бойко Борисов- 56%, Стефан Данаилов - 55%, и Георги Първанов - 50%.
47% от българите се страхуват, че в резултат на кризата няма да могат да си позволят обичайните покупки
на вещи за лична употреба, а 46% - че няма да могат да поемат битовите си разходи за ток, отопление и др.
43% от участвалите в изследването имат притеснение, че няма да могат да си купят хранителни стоки от първа необходимост.
Безработицата не е сред най-големите страхове у нас, но 16% от анкетираните смятат, че няма да могат да обслужват вноските по кредитите си.
14%, въпреки прогнозите за световна икономическа криза, очакват личното им и материално състояние да се подобри. Такова е мнението на младите, високообразованите и тези, които в момента живеят без лишения.
Налага се изводът, че колкото по-заможни са хората, толкова са и по-оптимистични.
Днес, отношението между песимисти и оптимисти в България по въпроса за бъдещето е 2:1.
6% от българите биха изтеглили кредит в момента, а 2/3 от интервюираните твърдят, че нямат спестявания. Хората у нас демонстрират финансов консерватизъм, 28% от тях са на мнение, че банките са най-сигурното място за техните пари, а 8% смятат за правилно да държат спестяванията си у дома.
Освен кризата, допълнително негативно въздействие върху обществените нагласи оказва и спирането на 220 млн. евро по програма ФАР. 73% от анкетираните смятат, че ощетени от това са всички граждани, а 15% са на мнение, че ще загубят само онези, които очакват печалба от проектите.
65% намират мерките на ЕК за основателни, а 63% са убедени, че вината за това е изцяло на България.
Лидия Йорданова заяви, че "Атака" остава най-автентичната опозиционна партия и че е възможно най-бедните избиратели у нас да предпочетат нея, а не БСП. Партията на Волен Сидеров е твърде възможно да е на ключови позиции при преговори за формиране на нов, бъдещ кабинет, за разлика от ДПС , която има необходимост коренно да смени образа си, посочи Йорданова.
