Съобщеното бе опровергано от директора на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров, според когото страната ни не разполага с данни Ясер Арафат да е имал акции от българска банка.
От БНБ заявиха, че управлението за банков надзор разполага с информация за всички акционери в българските банки, но починалият палестински лидер няма участие в тях лично или чрез свързани с него лица.
Палестинската автономна власт се е свързала с американската фирма за финансови разследвания "Скотс-Морзби", за да бъдат издирени банковите сметки, акциите и недвижимата собственост на Арафат и роднините му, но това може да отнеме години, пише още в публикацията от ArabNews.com.
Самият Арафат е казвал, че притежава две фирми със седалище в Тунис, като едната е главен акционер в мобилни оператори в Алжир и Тунис, а другата е собственик на луксозни хотели, туристически комплекси и жилищни сгради в Ливан, Тунис, Алжир, Франция, Австрия и Испания.
Отделно към тези авоари е споменато участието му в неназованата българска финансова институция.
Смята се, че банковите сметки на покойния палестински лидер са разпръснати из данъчни убежища като Каймановите острови, Люксембург и Лихтенщайн.
Други сметки, свързани с Арафат, са проследени до Австрия, Белгия, Швейцария, Франция, Швеция, Гърция и България, допълва ArabNews.com.
По различни оценки състоянието му варира между 250 млн. и 6,5 млрд. долара.
Предполага се, че решението за разследването е било взето, след като вдовицата му Суха Арафат и неговия главен финансов съветник Мухамад Рашид отказали да представят на Палестинската автономна власт пълна справка за тайните фондове.
В публикацията е цитиран и британският седмичник "Обзървър", според който Суха не допускала палестинското ръководство до смъртния одър на мъжа си, защото се опасявала, че те ще го накарат да припише цялото си състояние на автономната власт.
Според версията на френската преса обаче Суха сключила сделка за 20 млн. плюс 500 000 долара годишна издръжка, докато 9-годишната й дъщеря от Арафат навърши пълнолетие.
Досега Суха получаваше 35 000 долара месечно в качеството си на "първа дама" плюс четвърт милион на година за поддръжка на къщите й в Париж, Южна Франция и Тунис.
Одит на палестинските финанси, извършен от Европейския съюз през 2002-2003 г., разкри, че Арафат е разполагал с таен личен бюджет в размер 80 млн. долара годишно, които харчел по свое усмотрение, без да оставя отчетни документи.
Според негови приятели той използвал тези фондове за подкрепа на бедстващи палестински семейства, възнаграждения на политически и медийни приятели в арабския свят и Европа, както и за финансиране на тайни мисии.
Говорител на организацията на швейцарските банкери декларира още в края на миналата седмица, че ще съдействат на всяко разследване за авоарите на Арафат.
Междувременно френските власти разследват г-жа Арафат за 9 млн. евро, попаднали в две нейни лични сметки от швейцарска банка, пише "24 часа".
Не е тайна, че докато съпругът й бе жив, Суха предпочиташе луксозния живот във френската столица пред обсадената от израелски войски Рамала, отбелязва изданието.
Битката за милионите и милиарда ще продължи много дълго, коментират наблюдатели.
"В Рамала много хора смятат, че Суха знае за парите на Арафат по-малко, отколкото те се опасяват, но тя знае повече, отколкото те се надяват", казва приближен на палестинския лидер, цитиран от "24 часа".
