Подобни сделки на компютърния пазар се извършват непрекъснато, но впечатление правят само големите. Причините един гигант да купи друг обикновено са две - ликвидираш конкурент и дори вземаш неговия пазарен дял (такъв беше случая с НР и Compaq) или просто искаш да стъпиш на даден пазар, където „компанията-жертва" има силни позиции.
Преди 6 години никой не вярваше на слуховете, че НР ще купи Compaq. Последната имаше най-голям пазарен дял в РС продажбите в света, също и в България, а в момента лидер е НР. Въпреки че разликата с втория - Dell - e много малка, поне отстрани изглежда, че НР са постигнали целта си. Има обаче много специалисти, които считат, че от сливането на двете фирми най-много спечели Dell, чийто бизнес модел е доста по-различен от този на НР и се доближаваше до избраният от Compaq. Ако не беше сделката, сега Compaq щеше да има по-голяма преднина пред Dell.
Когато IBM продаде РС бизнеса си на неизвестната китайска компания Lenovo, мнозина в Щатите бяха шокирани. Синият гигант тръгна с продажбите на персонални компютри и беше основна движеща сила на този пазар почти през цялото това време. Изненадата се дължеше на две причини - за първи път фирма от подобен ранг косвено признаваше, че търговията с РС вече не е толкова изгодна, очевидно поради силната конкуренция, и втората - че фирма от Китай, може да си позволи да придобие РС бизнеса на IBM. Така, след като тайвански и китайски фирми контролират голяма част от бизнеса с РС компоненти, китайска компания влезе във водещите пет РС доставчика в света.
От американска страна тогава имаше доста предупреждения, че надали е особено далновидно да се продава на компания, която идва от страна-конкурент, но аргументите на бизнеса бяха по-силни. Интересно, как ли са се почувствали в НР, които купиха Compaq точно когато цените на акциите им бяха доста високи, когато са разбрали, че архиконкурентът IBM въобще гледа да се откаже от този бизнес?
Това не е последната придобивка на Lenovo. Наскоро се носеха слухове, че тя се кани да купи производителя на твърди дискове Seagate (който преди няколко години купи конкурента си Maxtor). Логиката е ясна - търси се голям производител на компоненти, за да се свалят още разходите за производство. Идеята е добра - досега нито един от водещите РС доставчици не се е опитвал да купи производител на компоненти, а това може да се окаже сполучлив ход за сваляне на разходите при производството на компютри.
Acer положи доста усилия, за да стъпи на американския пазар в средата на 90-те години на миналия век, но те се оказаха ялови. Десетина години по-късно се оказа, че най-удачният начин да стъпи на най-големия РС пазар в света е да купи някой от големите местни играчи. Gateway се оказа много подходяща - тя също имаше глобални планове, дори имаше партньор и в България, но след 2001 г. реши да се концентрира върху бизнеса си в Щатите. И го направи успешно - през 2006 г. тя беше на трето място в Щатите след HP и Dell, а нейните две търговски марки Gateway и eMachines се предлагат в над 7000 магазина из цялата страна.
Обединената компания ще има годишен доход от $15 млрд. и ще доставя не по-малко от 25 млн. компютъра годишно. Така Acer ще има 10,8% от американския РС пазар и 9% от световния.
Дали сделката ще е успешна за тайванската компания, ще стане ясно тепърва, но е очевидно, че Acer ще направи всичко възможно да успее.
Може ясно да се прогнозира, че в близките години ще има и други големи сделки, като все повече купувачите ще бъдат от югоизточна Азия. Все повече стават и наблюдателите, които се питат коя компания ще бъде следващата купена? Ако съдим по слуховете, това ще е Apple, но слуховете обикновено се оказват неверни. А и по пазарна капитализация Apple наскоро изпревари гиганти като НР и IBM, т.е. ИТ компаниите, които могат да си позволят да я купят се броят на пръстите на едната ръка и нито една от тях не проявява интерес. С изключение може би на Google, но за нейните сделки разбираме едва след като са осъществени.
Източник: IDG.BG
