И кономическата безизходица предизвика бунтове и наложи приемането на спасителни планове в някои части на Източна Европа. Заради кризата някои страни със сравнително стабилни икономики като Полша и Чехия полагат всички усилия, за да се разграничат от по-тежко засегнатите си съседки, коментира Асошиейтед прес.
След забележителните икономически реформи от последните години тези държави не искат репутацията им да бъде подкопана от Унгария, Украйна и Латвия, които получиха финансова помощ от Международния валутен фонд. Те се страхуват, че ако бъдат поставени в една графа с тях, това ще отблъсне още повече чуждестранните инвестиции и капитали.
Това пролича особено ясно на извънредната среща на върха на Европейския съюз в Брюксел. Лидерите на Чехия и Полша гласуваха против предложението на Унгария ЕС да осигури на Източна Европа финансова помощ от до 190 млрд. евро. Посланието на Прага и Варшава беше ясно: "Няма нужда да ни спасявате".
Източна Европа е сложен и деликатен регион, в който след падането на комунизма се появиха няколко нови малки държави. Разбираемо е ако на един инвеститор от Лондон или Ню Йорк му е трудно да различи Словакия от Словения или Латвия от Литва. През последните седмици обаче се оказа, че е болезнена практика регионът да се възприема като хомогенна общност.
Икономистите са склонни да делят региона на три групи
Полша, Чехия, Словакия и Словения имат по-добри позиции да преодолеят кризата, отчасти поради стабилното потребление. Словакия и Словения могат да се възползват и от защитата, която им предоставя членството в еврозоната.
Във втората група са страни като Румъния, България, Сърбия, Естония и Литва, чиито икономики са доста по-уязвими заради високата инфлация или големите бюджетни дефицити. Сърбия и Румъния вече обявиха, че може да поискат помощ от МВФ.
Третата група включва Унгария, Латвия и Украйна, които са обременени с толкова големи дългове или други проблеми, че вече се наложи МВФ да им отпусне финансова помощ.
Икономиката на Латвия достигна толкова ниско равнище, че според някои критерии може да се каже, че е навлязла в депресия. Нестабилността предизвика най-големите сблъсъци в балтийската страна, след като тя се отдели от Съветския съюз през 1991 г. В резултат на безредиците управляващата коалиция загуби властта.
В опит да се разграничи от изпитващите сериозни затруднения източноевропейски страни, Чехия разкритикува западните икономически издания, които според нея представят в прекалено черни краски икономическата ситуация и перспективите на страната, което ощетява Прага, тъй като негативното отразяване отблъсква чуждестранните инвеститори.
