В Ню Йорк той премина досегашния 21-годишен връх от 49,40 USD/б, изстрелвайки се до 49,74 USD/б, а в Лондон "Брент" удари 46,20 USD/б.
Всичко това се пренесе и върху фондовите пазари в Европа и САЩ, макар ефектът да не беше силен. Индексът Dow Jones 30 се понижи с 0,3%, а немският DAX губеше 0,9% по същото време. Доларът реагира с поскъпване спрямо японската йена, но поевтиня спрямо еврото.
Опасенията за разстройване на пазарните доставки от Нигерия, петия по-големина износител в Организацията на страните производителки на петрол (ОПЕК), подсилиха старите страхове за нарушаване на износа от Русия, Саудитска Арабия и Ирак и предизвикаха невижданото поскъпване.
Новината, че през септември ОПЕК е добила най-високите обеми от 25 години, и обещанията на президента на картела, че може да повиши продукцията с още 1,5 млн. барела на ден до края на годината, не успокоиха пазара, където търсенето нараства най-бързо от 24 години насам.
След рекордните цени на черното злато у нас очакванията са за повишаване на инфлацията с 2-3 пункта повече от прогнозните, коментира Георги Ангелов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Всичко зависи обаче от това колко време ще се задържат високите нива и доколко еластично е търсенето, т.е. дали ще падне потреблението на петролните продукти вследствие от тяхното поскъпване, смята Ангелов.
За съжаление в България все още не е изработен модел на икономиката, който да показва как точно покачването на цените на петрола ще увеличи инфлацията или ще намали икономическия растеж.
Според експертите на ИПИ като цяло високите цени на петрола няма да повлияят съществено върху икономиката ни, така че да доведат до рецесия.
От началото на годината суровият нефт поскъпна с 50%, а според последни прогнози на инвестиционната банка "Морган Стенли" може да достигне 61 USD/б.
