За желаещите да следват в чужбина на 1 януари 2007 г. вратите на европейските университети ще се отворят по-широко. След присъединяването при кандидатстване във висше училище в ЕС българите ще се изравнят по статут с местните граждани и гражданите на останалите държави от общността. Това означава по-лесен достъп до грантове, стипендии и заеми за обучение, отпадане на редица допълнителни условия и намаляване на таксите.
От догодина студентите няма да имат нужда от входна виза, за да отидат в страна от ЕС. Ако срокът на обучение е до три месеца (например специализация или езиков курс), ще е необходима единствено валидна лична карта или паспорт.
В случай че периодът на следване е по-дълъг от три месеца, според европейското законодателство, за да получите право на престой, трябва да отговаряте на следните условия - да сте записан в местен университет, да имате здравна застраховка и да декларирате пред съответните власти, че разполагате с достатъчно финансови средства, за да се самоиздържате.
В Дания например студентите трябва да разполагат с 5100 датски крони на година или тяхната равностойност в евро или долари. Във Франция необходимата сума е 6000 евро.
Според информация от посолствата на страните - членки на ЕС, в София до момента мнозинството от европейските правителства не са изяснили докрай какви точно ще бъдат правилата за пребиваване на български студенти за период повече от три месеца. Всъщност въпросът се свежда до това дали студентите ще получават разрешителното за пребиваване на място в съответната страна с предоставяне на документ от университета, в който са приети, или това ще става в посолството още преди заминаването.
Членството в ЕС носи облекчения и по отношение на кандидатстването. За Франция например до момента това ставаше централизирано чрез Френския институт в София, като студентите имаха право да кандидатстват в най-много три университета. След 2007 г. ще могат да кандидатстват свободно в колкото висши училища пожелаят.
Мария Шинкова, сътрудник Сектор специализации и стипендии към Френския институт, съветва студентите да не се насочват към Париж, а да изберат университет в по-малък град, където образованието е на същото ниво, а шансовете за приемане са много по-добри.
Рафаел Ередеро де Педро, съветник по образователните въпроси към посолството на Испания в София, също смята, че е по-добре да се следва не в Мадрид или Барселона, а в малки градове, където животът е много по-евтин.
Всъщност от догодина разходите за следване на български студенти в някои държави от ЕС ще спаднат значително. Причината е, че в много университети има различни такси за граждани от страни - членки на ЕС, и за студенти извън общността, като вторите са значително по-високи.
Според Екатерина Виткова, зам.-министър на образованието, уеднаквяването на таксите ще доведе до увеличаването на броя на студентите, които ще предпочетат европейски университети пред следването в България, но скокът няма да е драстичен.
Една от държавите, в които следването за българи ще поевтинее най-много, е Великобритания, където таксите ще паднат в някои случаи близо четири пъти.
Другаде, като например в Германия, Франция и Испания, промяна няма да има, тъй като и в момента тарифите там са доста ниски.
Холандия пък още от тази година намали таксите за българи и ги приравни с тези за гражданите на ЕС.
Във финансов аспект членството в ЕС носи и други възможности за българските студенти. След 2007 г. те ще имат възможност да ползват всички грантове, стипендии, финансови помощи и заеми да обучение, достъпни за колегите им от страната, в която следват.
Повече за правата ви при следване в страни членки на ЕС можете да откриете на EC.Europa.eu/youreurope.
