Синият лъч на надеждата

След 1 300 години Дунав е все там, бликащ от зелените немски планини, даряващ свежест по пътя си. Онзи Дунав от шалсът на Щраус, носещ спокойствие, „so schön und blau" (толкова ярък и син). Дунав, който свързва Йохан от Виена, Йоаким от Унгария и Йосиф от България. Но дали все така сладък и даряващ сила

2006-та година, замърсявания на река Дунав с нефтени петна. 2008 година - нови сигнали за замърсяване на реката и последващи проверки в българския участък. 2010-та година - опасност от замърсяване на реката с червен шлам. Замърсяването на Дунав се причинява от десетки източници - хвърляне на отпадъци от живеещото в близост население, от предприятия разположени по коритото или в близост до реката, от корабите, плаващи по реката. И така използваме силата на Дунав за собствения си интерес, но по начин, при който не се замисляме за интереса на реката.

Докога? В свят на глобални проблеми, причините и справянето с последиците не са отговорност на едно правителство, една организация или един човек. Промяната започва от всеки един поотделно и от всички заедно. Социалната отговорност трябва да бъде водеща в намирането на решения със замърсяването на реките. Необходимо е да се напомни на обществото, че то е тук и сега, и е това, което е, защото е било веднъж част от природата. И тогава екипажите на корабите, плаващи по Дунав, ще спазват много повече мерките за изхвърляне на отпадъци в специални заплатени депа. Жителите на градовете в близост до реката ще участват все по-често в мероприятия за нейното почистване и превенция, и ще подпомагат административните органи по контрола с препоръки и сигнали.

В момента екологичните проблеми остават на ниво заинтересовани органи и неправителствени организации. Значимите проблеми остават далеч от очите и сърцето на българите, тъй като звучат твърде сложни проблеми, незасягащи конкретно ежедневието ни. Необходимо е това да се промени.  Как да се постигне това? Чрез силен маркетинг за опазване на околната среда. Чрез кратки излъчвания по националните телевизии за значимостта на река Дунав, за нейните изменения, за загубата на дивия свят, който някога я е обитавал. Трябва често да се дават и сравнения между опазването на Дунав в другите страни като Германия, Австрия, Унгария, и нивото на мерките и ефективността в България. Не на последно място -- чрез трансферът на ноу-хау и добрата комуникация между различните организации в отделните държави ще се постигне и големия резултат в решаването на големия проблем.

Вместо да концентрираме усилията си върху предотвратяване на последствията, е по-удачно да се концетрираме върху превенцията. В тази насока, необходимо е да се извършват много по-чести проверки за надеждността на фабрики и заводи, които пряко биха замърсили реката, както и на самите корабоплавателни съдове. Друго решение е по-чест и ефективен контрол върху пречиствателните станции, грижещи се за стабилизиране на нивата на вредни материали преди оттичането им в реката.

Река Дунав, ромолеща бавно и неизменно по своя път към морето, носи надежда за утрото, дарявайки с животворна сила флората и фауната. Тази връзка е днес силно нарушена. Все повече от съществените минерали намаляват, а с това и свойствата на зеления Дунав. Бавно изчезва и някогашното многообразие от растения по бреговете на реката. Изчезва и сребристата риба, плувала волно по реката и прекосявала десетки километри, за да даде началото на нов живот. Кръговратът се разкъсва с непрестанната човешка дейност. Подобно на организациите, опазващи застрашените видове животни и растения, е необходимо да се създадат повече организация, в отговорност за животните и растенията по Дунав. В специални рибарници може да се развъждат видовете риба, застрашени от изчезване, които след това да се пускат във водите на Дунав. Други организации може да следят за баланса на растенията по коритото на реката, и при необходимост -- засаждането на нови. А в подобни инициативи биха се включили и доброволци от организациите за опазване на околната среда.

Веднъж човечеството е получило своя шанс, започвайки да се заселва по реките. Живяло е в унисон с тях, и е настъпил прогреса. Днес реките се нуждаят от нас. А промяната? Тя започва днес и сега, от обединението на Йоаким, Йосиф и Йохан. Промяната ще даде шанс за утре и новия ден. За да продължи Дунав да тече спокойно, да дарява живота по пътя си, и да носи песента за миналото, за големи битки и велики империи, за епохата на Ренесанса, за ерата на технологиите, и през идните вековете на нашите деца.