С присъщото думтене на булдозер камионът за сметта разбуди и последната плахо притихнала утрин в отдалечения квартал на града ни. Скърцащите пружини повдигаха и този контейнер, който уж прибира разделно отпадъците и подхвърля поредната доза боклуци в големия камион, лапнал да прибере и още...И, тъй като картината се повтаря ежедневно, вече ми е трудно да измислям оправдание за пред седемгодишната ми племеница, която вече е наясно с това къде кои боклуци да изхвърля.
Умолителният й поглед и странно повдигнатите вежди в стил Краси Радков в поредното му сполучливо екранно превълпъщение няма да ме провокират да родя някоя нова версия на това питане: "Ама нали зелените -- за стъкло, жълтите -- за пластмаса, сините -- за хартия? А този чичо защо ги прибира и трите на едно място?Какъв е смисълът аз да ги деля, като той ги събира?."
Моментно прозрение и аз съм готова с отговора си."Това камионче отвежда сметта в един голям завод, където боклукът се разделя на отделните видове преди да се преработи". Изричам и тази си лъжа с ясната мисъл, че в действителност там, където ще го отнесе, и този път няма да се случи нищо повече освен изсипване на сметището.Та било то и регионално. И си давам сметка, че обичайната гледка по нашенските градски улици, дори и по поля и ниви, е дървета, отрупани от висящи найлонови пликове, разложени биоотпадъци на метри от кофите за смет, фасове, пластмасови бутилки, животински екскременти и оборска тор навсякъде.
Какво друго да очакваме? На каквото сме си послали, на това ще легнем.
И аз като повечето привърженици на екоидеята и, поради вписването ми в разни пиар -- акции, имам засадени няколко дръвчета. Че и съм била съучастник при организирани подобни инициативи. Опитвам се, не само заради настоящите разпоредби, поради плъзналите пипала на сериозната икономическа криза, да пестя хартията на работа. При възможност -- да не ползвам, но не става. Чинно съм си инсталирала кашон от хартия до принтера и пускам листчетата там. Добре, че се оптваме да рециклираме после консумативите, че и този грях да ми отпадне.
Приготвям си кафето и чая в службата в порцеланова чаша. Не харесвам вкуса на пластмаса в устата си. На колегите по обичайни и необичайни поводи подарявам шантави чаши с още по-веселяшки надписи. /Дано не ми метнат някакъв подходящ прякор, заради това ми увлечение/.
У дома ползвам енергоспестяващи лапми, за да улесня семейния си бюджет. Изключвам си компютъра винаги след работа -- и в къщи, и в офиса.
Ходя пеш или ползвам обществен транспорт. Първо- защото не съм шофьор и нямам кола. И второ -- след като заседна пред компютъра, след това предпочитам да се разтъпча. За мое щастие, живея в непосредствена близост до парка. И си е цяло богатство да ходиш на работа по този път, осеян със зеленина.
Не пуша има-няма по рождение, което автоматично ме отписва от редиците на безрабзорните сеячи на угарки от цигари на всякъде. Имам навика да си хвърлям боклуците в кошчетата по улиците, когато ги открия.Не улиците. Когато не ги срещам, въпреки усърдното ми търсене, си прибирам отпадъците в чантата. В резултат на което в т.нар. ми дамска чанта обитават разни нещица -- от лични документи и ксерокопия, през гримове и несесер за маникюр до опаковка от бисквити и перфорирано автобусно билетче...
Върнах си стария джи ес ем в магазина, който прокламира зелената енергия. Защото офертата бе по-добра - по-изгодно излизаше да взема нов срещу стар и да доплатя.
Това добре.Но какво друго не правя?Не икономисвам питейната вода за къпане, защото все още, поради придържането към криворазбраната феминистка тенденция и използването й от мъжете по същия удобен начин като нас самите, и към днешна дата продължавам да живея сама.
Като се замисля? То и горното не е много, но все е нещо. Пък и независимо от подбудите, важен е ефектът. Заприличах ли ви на птица, дето смята пролет да прави? А оперението ми виждате ли? Не ми се ще да съм сама...а да сме ято.
И съм повече от радостна, че вчера същата тази моя племеница се върна от детската градина, където ходи на предучилищно обучение, с чанта, в която бе натъпкала обелката от вафлата си. А обяснението беше :"Лелко, няма кошче по пътя до нас!"...Е, ето го и малкото гардже.
Ще ни бъде и нас. Ще ме има и мен. Как беше?..."...за да останеш , за да си потребен, за да те има и след теб дори..." Но остава една неразгадана енигма. Дали и тогава дървесата от икебани ще ги боли?
