Т радиционният европейски синдикализъм е изправен пред сериозната конкуренция на нови форми. Такъв е случаят в Германия, където представители само на една професия преговарят с властите, например- лекарите в болниците, пилотите на пътнически самолети, влаковите машинисти...
Когато някой защитава единствено техните интереси, резултатите са
по-добри в сравнение с преговорите от името на целия бранш
В момента това на практика се случва в германските държавни железници "Дойче Бан". Управата, която всячески се опитва да избегне стачка, преговаря с колективна организация на влаковите машинисти.
Тези мини-синдикалисти действат отделно от традиционните синдикати, издействали преразглеждане на заплатите в целия сектор и увеличение, пак в сектора като цяло, с 4,5% за всички служители.
41-годишният Михаел Кречман е прекарал половината си живот в локомотива. Избегнал е тежкото преструктуриране в тази професия, последвало обединението на Германия.
През 1993 г. се присъединява към западногерманската железопътна компания, превърнала се малко по-късно в "Дойче Бан". Днес Михаел Кречман кара влакове, които отиват по-далеч и се движат по-бързо, но също така са и по-скъпи за пътниците.
В крайна сметка обаче държавните железници са полезни и удобни. Но еволюцията през годините в "Дойче Бан" няма финансово изражение за самите служители, нито пък за техния статут.
Машинист на влак в "Дойче Бан" получава чисто 2140 евро месечно,
независимо дали управляват високоскоростен влак или влак до предградията.
Има само премии, които обаче не са значителни. Това е заплатата, която всеки машинист получава до края на кариерата си. Предвид тези факти, е разбираем протестът срещу ръководството на "Дойче Бан".
Начело на недоволството е синдикатът на машинистите (GDL). Синдикатът е различен точно с това - че защитава една определена професия. Синдикатът обединява 80% от машинистите в Германия.
И управата на "Дойче Бан" нямаше как да не признае GDL. Ръководството на германските държавни железници се принуди да преговаря със синдиката, за да избегне стачка и големи загуби.
А от синдиката искат заплата за машинистите от 2500 евро месечно за начинаещите в професията. Освен това настояват за подписването на колективен договор, който да се отнася единствено до машинистите.
В Германия на последното се гледа по-скоро с не добро око. Оказва се, че действията на GDL не са одобрявани дори от големите синдикати. Мини-синдикатите, както ги нарича германската преса, са
трън в очите на традиционните синдикати
Мнозина се опитват да привнесат младежки дух в синдикализма. Един от начините за постигането на тази цел е интернет. И това става по-бързо, по-достъпно и по-евтино.
В Холандия преди година и половина бе създаден интернет бранш, привлякъл 2500 нови членове. Всъщност става дума за премерен ход на синдикат с 80 хил. членове.
Синдикатът обаче губел популярност и членове и така се родило решението
да се създаде интернет крило на синдиката
Оказало се, че набирането на нови членове става много бързо - регистриране в интернет, членски внос от само 10 евро годишно.
Този интернет синдикат очевидно е доста по-приемлив за гражданите. Само за сравнение, членския внос за принадлежност към традиционен синдикат е 15 евро на месец.
Целеви групи на интернет синдиката са по-незаинтересуваните от синдикализма - жените, младежите, имигрантите.
В замяна всички те получават консултации по телефона по всички въпроси, свързани с труда и професията им. Първото обаждане е безплатно, а всяко следващо се таксува по 10 евро.
И у нас има практика
представители на една професия да отстояват синдикалните искания на дадено съсловие
Синдикатът на българските учители е най-големият и добре организиран браншов синдикат.
Често той е обвиняван, че забива клин в синдикалното единство като тръгва на стачни действия сам и изолира другите синдикати.
През юни 2006 г. Синдикатът на българските учителите у нас се опита да покаже на другите два синдиката от образователната сфера как трябва да се отстояват интересите на съсловието.
Синдикатът на учителите директно постави исканията си пред Международния валутен фонд. Относно действията си, принципно, синдикалистите са убедени, че социалните права не се получават наготово, а трябва да се отстояват чрез преговори, протести, дори в съда.
От синдикална гледна точка най-голямото постижение на учителския синдикат са продължилите 27 дни протестни действия, към които се присъединиха останалите браншови синдикати от средното образование.
В началото на тази учебна година учителският синдикат отново даде тон на учителските протести в средното училище.
Стачката в първия учебен ден предизвика критики
На критиките синдикалистите отговориха с контравъпрос - кога тогава е удачно времето за стачки? Проблем е, че малцина са тези, които подкрепят учителската кауза.
Учителите не са шофьорите от градския транспорт, които трябваше да бъдат омилостивявани, за да не стачкуват. Оказа се, че техните професионални представители - Съюзът на транспортните работници постигна исканията им за увеличаване на заплатите само със стачна заплаха.
Синдикалните протести в България винаги са за увеличаване на заплатите. Според синдикатите няма как да се повиши стандарт на живот без ежегоден скок в доходите.
В контекста на европейските ценности това е тяхната нова мисия в социалната защита.
Синдикалните лидери са наясно, че може и да понесат удари от всякакво естество. Рядко правителството и синдикатите постигат консенсус по всички искания.
