Режисьорът академик Людмил Стайков, за когото Комисията по досиетата съобщи миналата седмица, че е установила принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност, напълно отрича това да е истина:
"Във връзка с медийния интерес в някои случи и невъздържания характер на атаките, на които съм подложен след обявяването от Комисията по досиетата за наличието ми на агентурно минало, искам да напомня, че моята дейност винаги е била публична, изложена пред най-широка аудитория.
Филмите, които съм правил като режисьор, Световната кино панорама, която отвори широко пространство за стотици хиляди българи да се почувстват равностойни с хората от другите страни в света, многобройните ми български и чуждестранни студенти, специализанти и докторанти, които съм обучавал ? те са истинските свидетели за моите възгледи и човешко поведение.
Болката от случилото се през последните дни е много силна заради тревогите ми от възможното огорчение, което тази шокираща новина може да причини на хората, които са ми вярвали, които носят вълнение и спомен от общуването с мен и творбите ми.
Искам да ги уверя, че нямат основание да са разочаровани. Никога, въпреки правените през годините опити, не съм дал писмено или устно съгласие за това, за което сега съм обвиняван.
Ако съм имал някакъв авторитет, той е бил използван, за да помагам на колегите като съм се старал винаги да бъда обективен и справедлив.
Очевидно съм помогнал, без да съм желал, и на човека, който вероятно е получил дивидентите в кариерата си, използвайки името ми, за да създаде някъде в бившите служби на ДС картончета или нещо друго, което е дало основание на комисията за заключението й.
Тъй като заради мен на прицел в момента е й СЕМ, а и не само той, за което дълбоко съжалявам, съвсем логично възниква въпросът защо съм приел участие в този орган, ако съм знаел за съществуване на обстоятелства, възпрепятстващи това.
Нещо повече, по възприетите процедури от СЕМ е отправено официално запитване в съответните служби през 2006 г. при постъпването ми в СЕМ, и отговорът от компетентните органи е категорично отрицателен за моя връзка с бившите служби на ДС.
Като член на СЕМ съм длъжен да кажа, че съм защитавал последователно позиции, в които дълбоко съм бил убеден, че са в обществен интерес. В унисон с европейските норми за плурализъм, равнопоставеност и срещу прекомерната концентрация.
Факт е, че съм бил подлаган безрезултатно на натиск и дори на заплахи особено във връзка с усилията да се възстанови конкурсното начало, което единствено в България не е правено в продължение на години и по този начин бяха ощетени нови телевизии, с високохудожествена европейска и собствена продукция, с качества, които колегите ми от СЕМ високо оцениха.
Мъчителното търсене на обяснение, за това, което се случи, не може да изключи и тези обстоятелства.
Аз оставам с огромна благодарност към хората, към колегите, приятелите и особено към бившите ми студенти, които намериха безразмерно доверие тези дни да ме подкрепят. Нещо, което се помни цял живот, нещо, което може да спаси човек от най-лошото в критичен момент.
Трудно бих могъл да се конкурирам със специалистите по изготвяне и употреба на документация в сферата, за която става въпрос.
В кръга на шегата бих казал, че едно от доказателствата за моята неангажираност е дори и детайлът - псевдонимът, който са ми лепнали - Симеонов или нещо подобно. При всички случаи бих избрал нещо по-ярко - поне Калигари или Танхойзер.
Пък и каквото съм захващал, казват, че съм го завършил добре. Обидно е да те освободят след година, година и половина и то оставен на най-ниското ниво. Поне един лейтенант можеха да ме направят".
