С пира се обаче на нови варианти на стари версии. "Склонен съм да приема, че вариантите са дело на един авторски колектив, забъркал ги в онези поделения на Държавна сигурност, които Тодор Живков държеше лично под око", пише авторът.
Той е убеден, че
идеолозите в Кремъл, са се гневели
на недвусмисленото обръщане на Людмила Живкова към Запада, на нейния националистически грях с честването на българската 1300-годишнина.
Герасимов има достатъчно аргументи, за да твърди, че все още много хора живеят с илюзията, че методите и средствата на ДС от тоталитарно време са погребани в историята.
И заявява: "Аз не съм от тези хора. Отдавна съм разбрал, че нямаме шанс да забравим мрачните спомени от миналото."
В книгата бившият дипломат опровергава лъжите на някогашни агенти, че през 1978 г. като посланик в Мексико е злоупотребил с държавни пари.
Богомил Герасимов е дипломат от кариерата, работил в дипломатическите мисии на България в Индия, Индонезия и Великобритания. Ръководил е пресцентъра на българския павилион на ЕКСПО 70 в Осака.
Директор на протокола на Министерския съвет по времето на премиера Станко Тодоров. Български посланик в Мексико в периода 1976-1982 г.
Автор на нашумели книги: "Тайнственита сила на пирамидите", "Тайните на отвъдното", "Мистерията Ева".
Герасимов е председател на Асоциация "Семейство за всяко дете", която се бори за ефективна закрила на децата, лишени от родителски грижи и за улесняване на процедурите по осиновяване.
В книгата представя себе си така:
"Бях дипломат на комунистическа държава.
Това е различно от определението комунист. Комунист, фашист, републиканец, християнин, мюсюлманин - всичко е въпрос на убеждения.
Живял съм дълго време в демократични страни. Достатъчно дълго време, за да премисля, да споря със себе си и да се убедя, че аз и комунистическата идеология не ставаме един за друг.
Това обаче не означава, че тайно съм бил враг на собствената си родина. Родина и идеология са две различни неща. Идеологията си човек може да смени, родината - никога! Просто се стремях да оценявам обективно живота в другите държави, да го сравнявам с нашия... и особено с това, което ни се поднасяше за идеал - действителността в Съветския съюз.
Интелигентният човек поне пред себе си трябва да признае, че за истински социализъм може да се говори например в Швеция и други скандинавски страни, във Франция, Испания, Германия, Австрия, дори в такъв капиталистически бастион, какъвто е Англия.
Това, което ние искахме да постигнем в България като социализъм, отдавна съществуваше в развитите европейски страни, но под друго име. Може ли мислещ човек да се смята за комунист и да мечтае да на стигнем "социализма" на капиталистите?
При тоталитарната система нямате никакъв шанс за развитие, ако не сте партиен член. Бях назначен в Министерството на външните работи през 1956 г. по една случайност - тогава нямаше много доверени специалисти с английски език.
Наистина и при назначаването ми щеше да има проблеми, но аз имах подходящ произход - син на партизанин. За кадровиците по онова време такъв като мен не можеше да бъде друг освен "наш човек". С мен нямаха проблеми.
Като безпартиен бях изпратен на работа в Индия и оттам - в Индонезия. В началото на 1963 г. се откри възможност да отида на работа в Англия. Кадровикът ми каза, че безпартиен дипломат се допуска като изключение в Азия и Африка, но в Западна Европа или Северна Америка това е абсурд.
И последва такъв директен въпрос: "Искаш ли да станеш член на партията?" Без никакво двоумене аз отговорих: "Това е моята мечта!..."
Представянето на второто допълнено издание на книгата "Дипломация в зоната на кактуса" ще бъде на 28 октомври, вторник, от 18 ч. в Зала 7 на Националния дворец на културата.
