За Франсис Фукуяма казват, че е интелектуалецът, станал известен с готовността си да се изкаже по всички въпроси на деня, включително и по тези, които засягат и "следчовешкото" бъдеще. Автор е на най-цитираната и провокативна книга от постмарксистката епоха - "Краят на историята и последният човек".
Именно в нея Фукуяма пише: "Либералната демокрация вероятно представлява крайната точка в идеологическата еволюция на човечеството, финалната форма на човешко управление, и в това си качество тя представлява краят на историята".
Негови са също книгите "Строежът на държавата" и "Вяра", където се разглежда модерния за времето си въпрос свързан със социалния капитал. Нещо като бис на "Краят на историята" се явява "Нашето пост-човешко бъдеще", където авторът се занимава с биотехнологиите и техните социални, етически и културни въздействия.
В "Доверие: Социалните добродетели и създаването на благоденствие" Фукуяма говори за това как различните степени и култури на доверие засягат икономическия растеж. "Големият разрив: човешката природа и възстановяването на социалния ред" пък е анализ на повишения социален безпорядък през 60-те години на XX век.
Статията, която прави Фукуяма известен, е озаглавена "Краят на историята" и е публикувана през лятото на 1989 г., малко преди падането на Берлинската стена и доста преди колапса на Съветския съюз.
Семейството му, японо-американци, е било между онези, изпратени в концентрационен лагер от правителството на Рузвелт след Пърл Харбър. Работи дълго години в RAND Corporation в Санта Моника - изследователска институция, работеща с американските военновъздушни сили - където е назначен след получаването на докторската си степен по политически науки в Харвард. Освен службата си там, Фукуяма е бил и член на Държавния департамент по политическо планиране по време на първата администрация на Буш.
В момента Фукуяма е на 54, има жена и три деца. Премества се от една престижна професура в друга в университета "Джон Хопкинс", където е и в момента.
Някои възгледи
Според Фукуяма въпросът с евтаназията е провокиран от факта, че биомедицината е напреднала толкова много, че са създадени множество ужасни ситуации, при които може да се живее и след като животът отдавна вече не си струва.
Негово е твърдението, че в живота на един индивид може да бъде така, че същите психологически импулси, които го карат да бъде агресивен, понякога са в дъното на неговата творческа сила или търсене на новото - неща, които се разглеждат като положителни.
За възможността за избирането пола на децата от техните родители, позицията му е следната: терапевтичната употреба на такива неща е наред, но нека се отдръпнем от останалите употреби.
Според Фукуяма, ако част от онова, което ни прави хора, действително е свързано с непрекъсната потребност от борба, в един постисторически свят тя е пожертвана в полза на чисто икономическата активност.
Радикалният ислямизъм според него е продукт на процеса на модернизация, реакция на отчуждението на много мюсюлмани в модерните общества.
