Н еделното издание на авторитетния всекидневник "Франкфуртер Алгемайне цайтунг" (FAZ.net) помества пътепис с дългото заглавие "В България понякога обор за крави се оказва църква - на гости при блатните гмурци, къдръвоглавите пеликани и търговците на розово масло. България е страна на растенията. 36% от територията й е гориста".
Балканът е до голяма степен непознат регион - поне Балканът, за който става дума в случая. Той е планинска верига в България, разположен не съвсем точно в средата на имагинерен разностранен триъгълник с върхове в София, Пловдив и Варна, се казва в материала, преведен от Българската редакция на радио "Дойче веле".
А когато се поеме от София по балканските пейзажи с разтропан микробоус по шосетата,
първото, което прави впечатление, е обилната растителност.
Житни полета, изпъстрени с червени макове и лилава лавандула, безпогрешните признаци за екстензивно селско стопанство. Ангел, нашият екскурзовод, едва ли не се извинява за това, като че ли знае, че подобни поля са се превърнали в рядкост за погледа на гражданите на ЕС.
България е страна на растенията. 36% от територията й са залесени и по този начин я причисляват към най-богатите на гори държави в Европа. В някои села по южните поли на Балкана човек изпитва усещането, че гората направо се враства в тях.
Което може и да се дължи на опразването на много села. Безработицата е голяма, и
който може да се махне, се маха, за да търси работа другаде
Изключение правят предимно онези населени места, които имат туристически забележителности като селото музей Копривщица.
Внимателно реставрираното през 1952 г. село с пъстроцветно боядисаните си къщи е разположено като документ от времето на националното възраждане на забогатяващите и придобиващи самочувствие граждани през XIX век между залесени хърлмове и със своите сокаци, площадчета и улици изглежда, като че ли е приемало и пораженията на тогава още новия буржоазен слой.
Копривщица се прочува като изходна точка на национално-освободителното движение. На 20 април 1876 г. тук започва борбата за освобождение от турското иго, която турците потискат кръвопролитно.
Населеното място успява да се спаси от отмъщението на турците само с високите откупи от страна на богатите граждани.
Могат да бъдат разгледани много от построените във възрожденски стил къщи, които - с озеленените си вътрешни дворове, чешми, кладенци и дърворезбовани тавани и врати - предлагат добра представа за удачен меланж от руски "дачен" стил а ла Чехов и суховата западна комерческа деловитост.
Оттук вече не е далеч до Розовата долина, където в мекия климат на долината между Балкана и Средна гора розовите цветове отдалече пръскат от бодливите си клонки аромата, който тук превръща връзката между любовта и парите в масло.
Над 70% от потребяваното в света розово масло се произвежда тук
Някога съизмервано с цената на златото, днес кило розово масло все още струва 3000 евро.
В Казанлък, града на розите, може да се купят разово масло, ликьори от роза и вино местно производство. Малко извън града, в парка Тюлбе, се намира най-добре съхранената тракийска гробница.
Таванните фрески за камбанообразната гробница се смятат за дотолкова уникални, че тя е затворена за публичен достъп, а може да се разгледа в изготвеното по оригинала в мащаб 1:1 копие. Колко ценно е това съкровище, може да се съизмери и с това, че тракийското селище е устоявало през историята си на атаките на Александър Велики, на готи, хуни и славяни.
Оцелели са и многобройните манастири и черкви в региона след тегобите на турското иго. Ангел, който като всички екскурзоводи на туроператора за пътувания с образователна цел "Щудиозус" в този европейски регион, е познавач на политическата теология на православната църква, изпада в нещо като образователен транс, докато показва церквата "Рождество" в Арбанаси.
При това с право. Отвън човек би могъл неуважително да я приеме за говежди обор. Трябвало е да бъде така по време на османската власт, защото черквите е трябвало да не правят впечатление отвън.
Вътре обаче човек неволно затаява дъх. Стенописите от XVI и XVII век се числят към най-прекрасното, което този вид църковно изкуство е родило откъм образ и материя.
Арбанаси е днес мястото на богатите в страната, наричани "новите българи"
и тук се помещава също вилата на един футболист, който с удар с глава на едно световно първенство достави на германците горчив ден. Името му германците до ден-днешен не чуват с удоволствие.
Завърнали се в автобуса, Ангел започва да ни подготвя за едно от най-загадъчните произведения на изкуството в България. Мадарският конник е изсечен високо в скалите релеф на мъж с куче, който убива лъв.
Произходът и историята на създаването на творбата са неясни, самото място обаче съдържа нещо мистично. А ако човек още преди посещението е изпил известно количество българско вино, дори като атеист от напълно равна страна може да открие в скалите сили, които не може да назове, а в добро настроение се отправя към морето.
На черноморското крайбрежие
обаче, коeто и сега, както и преди, е популярна цел за евтини отпуски, на човек свят му се завива от будки за ракия и уригващи се любители на евтината бира, та с радост се спасява с бягство в природозащитения парк за птици Пода край гр. Бургас.
Езерно-блатната област се числи към онези нови природни съкровища, които в непосредствена близост до града предлагат дом на 259 вида птици, каспийски блатни костенурки и смоци.
Над платформата за наблюдение кръжат къдравоглави пеликани и блатни птици бигамисти летят ниско над пътеките, търсейки храна. Който обича подобни неща, ще бъде запленен.
Точно така приятни са звуците в римския амфитеатър в Пловдив. Оттам има не само изглед към града, а и до лятото могат да се чуят песните на източния събрат на нашия славей, намесващи се в шума на улицата.
Пловдив се смята в България за града на изкуствата и на интелигенцията,
а ако се погледне академично на въпроса, то се и вижда: студентите са окупирали многото кафенета, ресторанти, вътрешни дворове и градини - перфектни места за прекарване на деня пред чаша италианско кафе.
