Б иблията е преведена на повече от 2000 езика. Вечната книга се продава в над 3 млн. екземпляра всяка година, което я прави най-известната книга.
Специалистката по история на религиите Соня Фелуз, изследователка във френския национален център за научни изследвания, е намерила превод на Стария завет от XV век.
Ръкописът е бил поръчан през 1422 г. от един от предците на фамилията д'Алба, благородник от Кастилия на изключително ерудирания равин Моисей Арагел. Поръчката е интересна с това, че по онова време противоречията с евреите в Испания са много дълбоки и през 1492 г. те са прогонени от страната.
След завършването й Библията изчезва за няколко века.
Соня Фелуз разказва: "Този монументален труд тежи 26 кг и не може да бъде помръднат. Книгата е предшествана от пролог, където съставителят разказва за историята на това издание.
Той разказва, че като евреин първо отказал да напише тази Библия за християни. Поръчителят обаче настоял и в крайна сметка той приел, но подчертал, че ще я напише според юдейските правила.
Така той започнал работата си като отначало написал речник, в който обяснявал значението на всички думи, подлежащи на различно тълкуване и способни да предизвикат полемики между християни и евреи."
Според Соня Фелуз на практика съставителят ни е оставил истински речник на тогавашния език. Интересното в този текст е, че незнанието е представено като извор на варварството и като причина, която кара хората да се страхуват от другите и да се борят срещу тях.
В третата част на пролога авторът се обръща едновременно към християни, евреи и мюсюлмани като заявява, че църквата, синагогата и джамията не са друго освен място за събиране на вярващи.
Всеки път, когато има възможност, той обединява трите религии. Това съвсем не е толкова очаквано в Испания през 1422 г.
Тази Библия съдържа 324 миниатюри като само 9 от тях представляват изображения на Христос и Бог. Иконографията на този превод е изключително интересна, тъй като във всяко едно от изображенията са смесени християнски и еврейски символи.
Дълго време гърците смятали, че езикът на Библията е гръцки.
Отначало текстът на Светото писание е преведен от иврит на гръцки и е предаден на западния християнски свят чрез този превод.
Съществуват два варианта на Новия завет. Единият на гръцки, известен като "Септуагинта", а другият на латински - "Вулгата".
През 70-те години на XIX век кралица Олга Гръцка осъзнава, че народът познава слабо Библията и решава да поръча нов превод на Светото писание на по-достъпен език.
Архиепископът на Атина се съгласява да й помогне в начинанието, но когато идва моментът за официалното съгласие Олга получава отказ.
След втори неуспешен опит през 1900 г. тя решава да публикува на свои разноски ограничено издание. Ежедневникът "Акрополис" й подава ръка и публикува Евангелието от Матея на съвременен гръцки.
Студентите по богословие обаче подкрепяни от Църквата се възпротивяват и организират погром в редакцията на вестника. По време на протестите загиват 8 души, а правителството подава оставка.
Едва през 1924 г. става възможно Библията да бъде преведена на съвременен гръцки език. Колкото и странно да е, обикновените гърци получават достъп до Библията през 1905 г. благодарение на Свидетелите на Йехова, а не на Православната Църква.
През цялата си история Католическата църква никога не е гледала с добро око на прякото четене на Библията от вярващите.
Това е и един от поводите за разногласията с реформаторите от XVI в. След Втория Ватикански събор през 60-те години на XX в. нещата започват да се променят.
Сега Ватикана предлага на своята интернет страница Библията на различни езици.
Трябва да се отбележи обаче, че за Католическата църква, противно на лутеранските схващания, Библията не е единственият източник на откровението за християнската вяра.
За католиците от изключителна важност са и съвкупността от догми и традиции, които позволяват на вярващите да останат в правата вяра.
Интерпретацията на Светото писание принадлежи единствено на папата и на висшия клир.
Много преди да бъде преведена на български език Библията, първият превод на Книгата на книгите се е появил на днешната българска територия на готски.
Това голямо културно събитие в европейската история се популяризира от проф. Емилия Стайчева, която като германист отбелязва, че преводът на Библията от Вулфила е направен повече от 1000 години преди този на Лутер е и първия литературен паметник на германската култура.
Преводът на готски датира от IV в. и е направен в Никополис ад Иструм край днешното село Никюп, Великотърновско от вестготския епископ Вулфила (311-383).
От църковните историци се знае, че Вулфила произхожда от най-старата християнска община на готите на Черноморското крайбрежие.
Вулфила проповядва 40 години като епископ сред вестготите и тогава е имал възможност да посвети на превода. С превода на Библията на готски, благодарение на който християнството се приема и от другите германски племена, Вулфила създава и готската азбука, а с това и германския литературен език.
Той използва гръцки и латински първоизточници за превода. В тази връзка проф. Елдъров и д-р Росен Милев пишат, че сме "Родина на две азбуки".
Джеймс Мърченд дори търси връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата. Учените историци стигат до извода, че като преводач на Библията Вулфила поема функцията на посредник на различни култури, които по това време са включени в границите на християнска Византия.
Така проф. Стефан Младенов е регистрирал редица готски заемки в българския като кладенец, кръст, хълм, котел.
Историята на световноизвестната готска Библия е надхвърлила вече хилядолетие и половина. Най-старият запазен досега препис на създадения в Никополис ад Иструм превод е направен около 100 години по-късно в Равена, някогашната остготска Северна Италия по заповед на император Теодорих.
Известният като Codex аrgenteus ръкопис е изработен върху императорски пурпурен пергамент със сребърни букви, а началните букви на всеки нов откъс са златни.
Днес е запазен като фрагмент, който минава през манастира Верден, после Прага и Холандия до Университетската библиотека в Упсала, Швеция.
