Oбъркването е пълно. Предприятията, които са най-потърпевши от ограничението на Брюксел да изнасят млечни и месни продукти след 1 януари 2007 г., се чудят кого да обвинят за загубите си.
И досега действаха ограничения. Преди повече от месец Европейската комисия забрани до септември 2007 г. износа в ЕС на живи животни, прясно свинско месо и нетермично обработени продукти, съдържащи българско свинско месо.
Аргументът беше, че в България се използва ваксина срещу чума по свинете, която не се прилага в ЕС. Производителите от сектора обаче знаеха, че ще могат да изнасят след датата на присъединяването, ако работят само с европейско месо. А също и ако използват българско месо, но продуктите им са преминали през специална термична обработка.
При мандрите възможността за износ е в пряка зависимост от качеството на суровото мляко. Според това условие фирмите от първа категория, които преработват само първокачествена суровина, бяха убедени, че могат да изнасят за европазара безусловно след 1 януари 2007 г.
Мандрите от втора категория, които преработват два вида сурово краве мляко (отговарящо и неотговарящо на европейските санитарни изисквания) на две отделни технологични линии, трябваше да докажат, че не смесват млякото, за да продават в ЕС. Новите бариери на евроинспекторите за пореден път изправят на нокти фирмите.
Кой е виновен за проваления износ
Отговорността се разпределя в различна степен между фирмите, ветеринарната администрация и шапката - Министерството на земеделието и горите.
Според директора на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) доц. Жеко Байчев основната причина за сегашната ситуация трябва да се търси в подготовката на самите предприятия. "Нещата вървят на вълни. Тъкмо кажем, че вървят добре, и те се влошат. Не е във възможностите ни, нито имаме капацитет да стоим над главите на производителите и да ги контролираме непрекъснато", каза за "Капитал" доц. Байчев.
"В продължение на две години убеждаваме бизнеса, че от 1 януари 2007 г. фирмите ще бъдат подложени на постоянен контрол от страна на евроекспертите, така както е във всички страни - членки на ЕС", заявиха от Националната ветеринарномедицинска служба.
Предприемачи също признават, че дори в някои фирми с лиценз все още текат строителни дейности. Преработвателните предприятия очевидно не са направили всичко необходимо, за да отговорят на европейските изисквания. Проверяващите от Брюксел са установили точно това.
Бизнесът срещу ветеринарите
Колкото и да се опитват да прехвърлят вината само на фирмите обаче, ветеринарите носят по-голямата отговорност. Бизнесът неведнъж се е оплаквал от липсата на информация и еднакви за всички правила, както и от противоречащи си решения на ветеринарите. Проверяващите явно са си затворили очите за някои отклонения от стандартите, щом са поставили фирми с пропуски в първа категория, към които европейските инспектори сега имат претенции. Дали става въпрос за немарливост или за некомпетентност ще стане ясно, ако се разследват конкретните решения на българските контролни органи.
"Ако фирмите имат пропуски, кой им позволи да работят. Сега излиза, че ветеринарните органи са правили компромиси. Ние винаги сме ги предупреждавали, че е опасно заиграването със свои фирми, които не спазват правилата. Наличието на нередовни предприятия обезсмисля усилията на редовните", категоричен е Костадин Чорбаджийски, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България.
Кой заблуди бизнеса
Най-голяма отговорност за случилото се обаче има земеделското министерство, защото не е упражнило достатъчно ефективен контрол върху решенията на ветеринарната администрация, която е на негово подчинение.
След европроверката през ноември в официалното съобщение на министерството успокояващо се твърдеше, че тя е приключила без съществени проблеми за българските фирми. Това поощри мениджърите да продължат да сключват договори за изкупуване на суровина и за износ на продукция.
В интервю за "Дарик радио" от Холандия министърът на земеделието Нихат Кабил коментира, че решението на Брюксел е рутинно и не бива да се драматизира. Министърът припомни, че първоначалните срокове за преструктуриране на фирмите от двата сектора бяха до края на 2005 г., но след преговори с ЕК са удължени. И заяви, че ще бъде изключително безкомпромисен към всяко предприятие, което не спазва изискванията. "Времето за шмекеруване просто свърши", каза министър Кабил.
В действителност това се отнася не само за фирмите, а в още по-голяма степен и за администрацията, която той самият ръководи.
