А ко все още живеехме в една отминала епоха, заглавието на този текст щеше да е такова: "10 години организирано комуникационно дело в България".
Първият юбилей на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и организираният по този случай първи PR фестивал са повече от удобен повод за един опит за кратък, бърз поглед върху състоянието на PR индустрията 10 години по-късно.
Програмата ще продължи и в петък след редакционното приключване на броя, но, накратко, според част от участниците във фестивала не е важно какво знаеш на теория, а какво умееш на практика. Както и не е важно под какъв лист хартия си се подписал, важно е в какво вярваш.
PR ли съм, или не съм
Първият ден на фестивала премина в разкази на създателите на БДВО за неговото начало и в обсъждане на може би най-големия проблем пред практиците - професионализмът и етичните стандарти. През 2005 г. след дълги обсъждания няколко от формалните организации на професионалистите в индустрията се събраха, изготвиха и приеха Етичен кодекс на PR практиката в България.
Сега беше повдигната също една тема, обсъждана и преди - лицензирането или акредитирането на практиците. По света тази практика има по-скоро престижен ефект, който добавя стойност към репутацията на даден практик.
Той регулярно полага теоретичен изпит пред комисия към някоя от професионалните асоциации и получава сертификат. Единствената държава в света, в която PR професията е регулирана със закон, е Бразилия.
Но според Десислава Бошнакова, преподавател по PR и управител на ROI Communication (която води дискусията на фестивала за професионалните стандарти в PR), в България все още няма какво да се регулира.
"Клиентите търсят основно поддържане на взаимоотношенията с медиите, тоест максимално медийно покритие. Това с теоретични знания не става. Това става с много контакти, познати и активен социален живот. А те не подлежат на регулиране", смята тя. Според нея, ако на пазара се търси само това, още е рано да се говори за регулация или саморегулация.
"PR професията все още не е съвсем ясна като дейност. На практика PR се възприема основно като поддържане на връзки с медиите. Има няколко големи агенции, които работят с международни клиенти, и те се регулират от самия пазар. А от саморегулация има нужда тогава, когато има какво да регулираш", допълва Бошнакова. Според нея най-голямата промяна в индустрията през последните 10 години е, че "хората осъзнаха разликата между PR и реклама".
Разликата между черно и бяло
Според управителя на IntelDay Solutions Деница Сачева пък най-голямата промяна е в появилите се опити да се очертаят рамките на професията и да се създадат етични правила. Сачева, която води панела "Етика и PR" на фестивала, смята, че е необходимо да бъде намерен механизъм за прилагането на етичния кодекс.
"Трябва да се стимулира добрата практика, като се дава по-голяма гласност на добри примери, добре е да се обсъдят и нови форми за стимулиране на етично поведение. Не вярвам в наказателните мерки. Вярвам, че ако хората бъдат запалени по това да виждат имената си в публичното пространство в позитивна светлина, сами ще се стремят към това да работят етично, етиката ще им носи повече престиж, оттам - и по-добри клиенти", казва Сачева.
Според нея все още се забелязват грешките на растежа, останали от началото на PR практиката в България. "Все още различни практики и поведения получават етикета PR напълно незаслужено. Преди се наблюдаваха хибридни практики, смес от комунистическа пропаганда и псевдодемократични ценности. Днес все повече говорим за качество на професията, за качество на комуникацията, за загърбване на манипулацията", смята Сачева.
Каквито и правила да бъдат приемани от формалните организации, в края на краищата спазването им остава личен избор на всеки практик. По време на дискусиите бе дадена за пример професията на адвокатите, които, въпреки че имат строги правила, непрекъснато страдат от непрофесионални постъпки на свои представители.
Десислава Бошнакова смело заявява, че "много учени и практици определят PR като съвестта на една организация". Но, изпълнявайки тази роля, практиците би трябвало да се запитат има ли нужда съвестта и основните ценности на един човек да бъдат подлагани на тест.
Наистина ли са необходими етични кодекси и правила за поведение, при положение че всеки човек може да прави разлика между добро и зло и може да посочи лъжата, когато я вижда?
