А мериканските власти положиха двойно повече усилия за евакуацията на жителите и възстановяването на реда в град Ню Орлиънс, който, без електрозахранване, без запаси и все още 80% наводнен, "няма да функционира в следващите два или три месеца" цитира "Фигаро" заявеното от кмета Рей Нейгън.
Грабежите са станали толкова многобройни, че той е призовал полицията временно да прекрати спасителните операции, за да поддържа реда, а президентът Джордж Буш обяви "нулева толерантност" срещу мародерите, допълва изданието.
18 000 въоръжени служители на Националната гвардия участват в спасителните операции в града, а Пентагонът ще изпрати шест военни кораба в региона, някои от които са оборудвани с болнични отделения.
Бежанците са навсякъде: в специалните приюти, на паркингите на търговските центрове, във всички хотели. Всичко това напомня за обстановката в страна от Третия свят, коментира от своя страна швейцарският "Льо Тан".
Следващите вълни бежанци от стадиона "Супердоум" в Ню Орлиънс ще бъдат изпратени в по-големия "Астродоум" в Хюстън. Според много от тях американското правителство не се е подготвило достатъчно за кризисното положение.
В суматохата жителите на града не успяват да открият семействата си, други дължат живота си не на властите, а на съседите си; трети се оплакват от насилието в приютите, в които цари строга, военна дисциплина.
Третират ни като затворници, цитира бежанци в стадиона "Супердоум" вестникът.
Ураганът Катрина, който опустоши понеделник южните щати, е взел хиляди жертви, а щетите се оказаха много по-големи, отколкото беше предварително изчислено, отбелязва от своя страна "Лез Еко".
Задава се и заплаха от петролна криза: възможно е пострадалите от урагана рафинерии да останат затворени няколко месеца и дори след като прибягна до стратегическите си нефтени резерви, Вашингтон не успя да нормализира цената на петрола, която се задържа над 69 долара за барел, допълва изданието.
Гледката на една омаломощена суперсила сама по себе си не е окуражителна, обобщава британският "Дейли телеграф". Хората започнаха не само безнаказано да плячкосват, но дори откриха огън срещу военнослужещи от Националната гвардия.
В същото време властите продължават да не са наясно за точния брой на загиналите в резултат на природното бедствие, допълва вестникът.
Таблоидът "Дейли мейл" дори сравнява безсилието на САЩ да помогнат на десетките хиляди свои граждани в беда с американското безсилие в Ирак:
Ето една суперсила, която свали диктаторски режим, но е безпомощна да отговори по адекватен начин на трудностите на своите собствени граждани, пострадали от природната катастрофа, коментира вестникът и допълва, че президентът Буш в момента плаща действително висока цена за военното си безумие в Ирак.
Във Франция премиерът Доминик дьо Вилпен представи своя план за съживяване на икономиката.
Предвиждат се реформи в данъчната система. Целта, според Вилпен, е да бъде модернизиран френският социален модел.
Темата е водеща за френските издания днес. Вилпен си даде 600 дни, за да ни убеди, коментира "Либерасион". Според изданието целта му е била да се подготви - въпреки категорично да заявява, че дори и не мисли за подобен вариант.
Става дума за възможността Доминик дьо Вилпен да се представи като евентуален противник на вътрешния министър Никола Саркози за наследник на настоящия президент на страната Жак Ширак през 2007 г., допълва "Либерасион".
И коментарите след представянето на плана Вилпен - управляващата партия Съюз за народно движение е доволна, левицата обаче подложи плана на критики, отбелязва "Монд".
Темата е един от основните акценти и за "Фигаро" - действията на Вилпен са под знака на социалния ръст, отбелязва изданието.
"Социалният ръст - това си е едно откритие на Вилпен, за да бъде обяснен планът му. Той очевидно не се задоволява само с това да уреди най-наболелите притеснения на французите. Планът показва, че премиерът има амбиции да излезе на преден план до 2007 г. Визират се разбира се предстоящите президентски избори в страната.
С този план и идеята на Вилпен за социален ръст се показва, че съществува амбиция във Франция отново да се заговори за социална динамика, да се покаже, че най-онеправданите не са забравени и че държавата е тук, за да им помага.
Сред важните мерки, които бяха анонсирани на първо място, са мерките за създаването на нови работни места и най-вече намерението хората да бъдат мотивирани да работят повече - като им се покаже, че по този начин печелят повече.
Организацията на работодателите също застана зад тази идея. Това е и философията на самия Вилпен - да се покаже на французите, че те имат интерес да работят. Поставянето на действието, на работата в сърцето на социалната политика - именно това е и ясният избор на Вилпен", коментира Ив Треяр от "Фигаро".
