Близките на българските войници в Ирак са спокойни след срещата с президента и шефа на ГЩ, всички са добре, казва командирът на рейнджърите по телефона, а майките им признават: "Те не искат да се връщат."
Бойците говорят под натиск, ако се върнат, ще ги пишат дезертьори, там са заради пари, не заради кауза - всичко това са откъси от интервюта с близки на войниците ни в Кербала, публикувани в "24 часа". Какво да се прави, когато българите са там не само по личен избор, но се подчиняват и на заповеди. Напускането на Ирак сега би означавало отказ от международните ангажименти, поети от страната, и отстъпление пред терора, пише Бойко Пангелов от "Труд" в редакционната колонка.
Два са вариантите за избор, след като ръководството в София очаква сражения. Или да искаме мощна съюзническа подкрепа веднага, а не в бъдеще. Или батальонът ни да се изтегли. Не от Ирак, а от Кербала, смята Бойко Пангелов.
"Труд" преразказва срещата на близките на войниците ни в Ирак с президента и шефа на ГЩ, но заглавието е "Местят бойците ни от Кербала?". Георги Първанов е казал, че още днес ще направи съвещание, на което да бъде обсъдено изтеглянето на българската част на безопасно място.
Според "Монитор" президентът и ГЩ обмислят изтегляне на нашите при усложняване на обстановката. В заглавията си вестникът цитира заплахите на шефа на бунтовническата милиция в Кербала, както и твърдението на "Ню Йорк таймс": "Българите са зле подготвени. За американския народ е трудно да се примири с гибелта на своите младежи, когато другите световни и военни сили с изключение на Великобритания предпочетоха да изчакат отстрани преминаването на кризата, а зле подготвените войски, изпратени за подкрепа от страни като Украйна и България, изглежда сами се нуждаят от защита."
И за да приключим военната тема - в Горна баня закриват танковата бригада след скъп ремонт. Един от символите на София ще си отиде, твърдят специалистите. Причината е министерска заповед за съкращаването на танковете в армията ни на 160.
В "Дневник" днес четем анализ от Филип Димитров по темата за Велико народно събрание (ВНС). Ако обсъждаме идеята за свикване на ВНС, трябва преди всичко ясно да признаем, че включването на такава институция в българската конституция от 1991 г. беше глупаво, анахронично и вредно. Такова беше и самото свикване на Велико народно събрание през 1990 г. - единствено по рода си сред страните от бившия комунистически блок и удобно само за БКП, пише бившият премиер на България.
В друг анализ в "Дневник" трима автори, сред които и бившият вицепремиер Александър Божков, пишат за плоския данък и данъчните ставки. От чисто икономическа гледна точка плоският данък има значителни предимства: размерът на дължимия данък се изчислява по-опростено, работата на данъчната администрация е улеснена, постига се равнопоставеност и по-добро разбиране сред данъкоплатците, обясняват авторите от Центъра за икономическо развитие.
Анализът е дълъг и подробен и в края му се казва: "Когато предлагаме на пръв поглед "крайнодесни" решения, трябва да помислим дали те всъщност не са "крайнолеви" в опита си да предлагат примамливо звучащи, но практически невъзможни социални експерименти."
Няма да вдигам рейтинга си с плосък данък на гърба на тези, които ще плащат повече, цитиран е финансовият министър Велчев в "24 часа". В интервюто си той говори за вече успешен мандат и посочва основанията си - по-ниските данъци и рекордния ръст на митническите приходи.
И едно напомняне. На 15 април изтича срокът за подаване на данъчни декларации, плащането трябва да стане до 1 месец след подаването.
И още от пресата днес. "Труд": Какво измъти Българският Великден. Заглавието е на първа страница, заедно със снимка на най-известния великденец Николай Василев, който кротко ръкопляска, стиснал шарено яйце в скута си. Коментарът започва с думите "Потрес! Възможно ли е събитие, за което са похарчени 40 000 евро, да не произведе никаква новина, да не излъчи нито едно силно послание към управляващите, освен че се е случило?!" Това пита авторката Емилия Милчева.
Единственото смислено предложение е било да се направи нещо за децата на българите в чужбина, за да се чувстват като българи - български училища, български читалища.
Бизнесът ни е неук и глухоням, половината бизнесмени нямат висше и не знаят езици, през свободното си време шефовете на фирми киснат пред телевизора. Такова е челото на "Стандарт" днес. И малко от данните на НСИ: само 1/4 от предприемачите говорят английски, само 1/3 ползват интернет, 1 от 10 спортува, 2,6% ходят на театър и кино, 92% обаче са доволни от себе си и от живота.
И в тази връзка: поредното обещание за увеличаване на доходите на бедните даде вчера социалният министър Христина Христова. Догодина минималната работна заплата може да се вдигне с 20-30%, пише "Сега".
Вдигат минималната заплата с 30% е заглавието на "Новинар" по темата. Броят за беден всеки със заплата под 64 долара, това е границата на бедност у нас, пише и "Стандарт".
Продължават и въпросите и коментарите около драмата с удавените в река Лим 12 деца. Две от тях още не са намерени. В беда човек мисли първо за себе си, публикува "Труд" интервю с двама психолози.
Учителите са спасявали багажа си, твърдят родители. Трагедия е, че почти не се познаваме, а сме съседи - така е озаглавено интервюто с посланика на Сърбия и Черна гора в "24 часа". Спасителите не са се замислили и за миг от кой народ или религия са децата, самите хора не желаят да се делят, казва Чедомир Радойкович.