Част от страните участнички в преговорите са скептици относно бъдещото разширяване на Евросъюза и това е отразено в замислите рамката да започне да действа от 2008 г., допълва министър Паси. И отбелязва: "Някои народи от членовете на ЕС не са убедени в ползите България да влезе в съюза през планираната 2007 г. Кои са тези народи обаче мога да кажа едва когато вече не съм външен министър."
Има пречки по преговорите с ЕС за финансовата рамка, отбелязва и "Монитор". А "Труд" е категоричен - Румъния ще отвори работа на Първанов. Да получи гаранции, че България ще се движи към ЕС независимо от перспективите за Румъния, ще е най-важната задача на президента Първанов по време на посещението му в Брюксел. Очаква се в Брюксел, където Георги Първанов ще пристигне на 11 февруари, да разговаря с Романо Проди, Гюнтер Ферхойген и Хавиер Солана.
Сега борбата е да бъде доказан принципът - всяка страна според постигнатото и България да получи уверение, че това, че Румъния е заплашена от замразяване на преговорите, не значи, че ще се отрази на пътя на нашата страна към Европейския съюз, допълва "Труд".
По пътя ни към ЕС обаче може да избухне ракиена война на Балканите. Искането ни да регистрираме огнената вода на европейския пазар стресна съседите, разкрива "Виж". Разгаря се балканска война за ракията, допълва "Дневник". А "Стандарт" коментира: Мамалигарите посягат към гроздовата ни, плашат с Брюксел.
Румъния и Македония заявиха, че са разтревожени от искането на България Европейската комисия да регистрира ракията и мастиката като местни традиционни алкохолни напитки. А румънската преса коментира желанието на България така: "Ракиена война. Тандемът Румъния-България се разделя".
Нови бази след 10 години, обявява "24 часа". Твърдението е на шефа на Пентагона Доналд Ръмсфелд в интервю, дадено за девет журналисти от Източна Европа. "Всичко около местенето на базите се обсъжда със страните, от които се местим или в които отиваме. Не планираме много нови бази. Ще направим само няколко, в които да тренираме или да ги използваме периодично", казва той.
А на въпроса колко бази ще има в Румъния и България и има ли срок за откриването им, Ръмсфелд отговаря така: "Не знам" е отговорът на първия въпрос и "не" - на втория." Американци идват днес за US базите, обявява обаче "Виж" и прогнозира: 80% вероятност да си дадем летищата.
Саддам пее как скрил парите си, обявява на първата си страница "Монитор". Информацията е от статия на журналиста Гордън Томас, писана специално за вестника. Важно място в схемата за пране на пари е заемала българската Банка за земеделски кредит, в която Робърт Максуел първоначално купува 10% от акциите, а по-късно делът му нараства на 51%, припомня тезата си авторът.
И още разкрития: Седем червени работели със Саддам. Разкритието този път е от водещото заглавие на "Труд". Според Абу Али, о.з. генерал от разузнаването, 7 души от бившата българска компартия редовно посещавали Багдад и сключвали сделки, покровителствани от режима. Те работели от свое име, а не от това на БСП.
Общо 35-40 били българските фирми и лица, които са търгували с Ирак по време на ембаргото. Всички документи за сделките са в ЦРУ и от американците зависи дали ще има още разкрития или ще ги използват по друг начин, допълва иракският генерал от разузнаването пред "Труд". По времето на Саддам той е отговарял за отдел "Балкани", пояснява вестникът.
Навремето български агенти убедили Саддам да купува оръжие от България и дори наше военно оборудване, според разкритията на генерал Абу Али. Американците държат най-опасните списъци, потвърждава за "24 часа" и главният редактор на иракския вестник "Ал Мада", който публикува първия списък с имената на фирми и лица, получавали купони за петрол от Саддам Хюсеин срещу политическо лобиране за режима му.
Заплахите не са спрели, откакто публикувахме списъка, разкрива журналистът. И допълва: "Получавам заплахи от руската мафия, от арабските държави. Някои искат да ни съдят на три места." Колкото до българите, участвали в подобни сделки Фахри Карим отбелязва, че когато те бъдат разрити, това ще е пагубно не само за тях самите, но и за България, защото са предали интересите й.
Увредени от ваксини искат обезщетение, както разкрива "24 часа" в специалния си очерк. Никой не знае колко са пострадалите деца - може би по 5-6 на година. Фондация на родители ще прокарва законови промени в такива случаи. Фондация "Център за надежда" предвижда промени в законите, които ще въведат обезщетения за деца, получили трайни увреждания следствие на поставените им ваксини.
Ще се финансират и съдебни дела срещу лекарски грешки. Всяка година деца остават парализирани заради неправилно поставени ваксини. А този въпрос е уреден навсякъде по света. Само в Германия например плащат обезщетение и при злополука на път за имунизацията, допълва вестникът.
Дано някой в България се сети и за мен, споделя Николай Гяуров в интервю за "24 часа". И допълва: "Може би сега хората не се интересуват от изкуство. Мозъците им са заангажирани от други проблеми, вестниците вероятно търсят повече сензации. Но това е като че ли общо течение в света. Бездуховността започва да взема връх."
