И знаят също, пише изданието, че винаги данъкоплатецът е този, който плаща за всички строшени съдове. Може би, отбелязва накрая "Ест репюбликен", французите донякъде недоумяват защо Жан Пейрелвад, бивш президент на "Креди Лионе"е изключен от транзакцията.
"Трябва да се облече истината" настоява в тази връзка от първа страница "Монд". "Франс соар" държи да постави нещата в американски контекст и припомня, че през 2001 г. компанията "Енрон" беше разследвана, и то не за дълг от 3,2 млрд. долара, а за задължение в размер на цели 22 млрд. долара.
"Либерасион" отделя много място в днешния си брой на друг вътрешно френски, по-скоро френско-корсикански скандал: рекетът, който процъфтява там. "Дори островът на красотата да е административно свързан с Франция, пише изданието, там по-скоро вирее духът на Сицилия". Принципът в Корсика бил: "плащаш или ти взривяваме магазинчето", формула, която винаги постигала целта си.
Отдавна, споделя с въздишка "Еклер де пирине", подозирахме мафиозността, която се крие зад сепаратистите. "Дерниер нувел д Алзас" говори за порядки в Корсика, които силно напомнят Чикаго от 30-те години. По повод на "омертата на страха" "Ла Монтань" подчертава, че резултатът в битката, предприета особено срещу известен корсикански бос изглежда несигурен, но би имал сериозни последици.
"Но защо трябваше да се чака толкова дълго?", пита "Фигаро", който говори за публичната тайна зад корсиканския национализъм. А именно: идеализмът отстъпва място на негодниците.
Във връзка с Корсика, "Фигаро" припомня една годишнина: през 1803 г. (тоест преди два века) Първият консул, корсиканецът Наполеон Бонапарт решил, че Северна Америка не представлява интерес за Франция, й продал Луизиана за сумата от 15 млн. долара (около 185 млн. евро пресмята изданието).
Ах, ако Франция беше запазила Луизиана, днес половината свят щеше да говори френски, възкликва "Фигаро". И последен въпрос, зададен от вестника: вместо Луизиана, нямаше ли да е по-добре, ако Наполеон беше продал Корсика?
