"Членството в НАТО и присъединяването към Европейския съюз ще укрепят демокрацията в България и ще дадат много смелост на българсикя народ да направи небоходимите жертви, за да устои на външните корумпиращи влияния и да завърши реформирането на гражданското общество", цитира "Демокрация" премиерът Иван Костов.
Костов не пропусна да изтъкне идейното си роднинство със сегашните управляващи в Съединените щати и стигна дори дотам, че се нарече (също като президента Буш) състрадателен консерватор. Целта е ясна - американците обичат ясните неща и стращно си падат, като разпознаят нещо, което им е познато, разсъждава "24 часа". Костов твърди, че Буш и Чейни са му пожелали успех в изборите. Ами, вярваме му, заявява вестникът. Това е съвсем естествено. И в България като ти предстои изпит, добре възпитаните хора ти пожелават успех! Само че какво ще е бъдещето на администрацията Буш никой не може да каже. Сега още е в политическия меден месец и всички го харесват, но ако към края на мандата си се окаже провал като баща си, пита се вестникът. Възможно е след време палачинката да се обърне и да се окаже, че въобще не е било хубаво да си бил официално известен като негово протеже. Но засега може съвсем спокойно да се приеме, че Костов е член на неговия клуб. Така да се каже, станал е "бушмен" №1 в Източна Европа. Белким от тов а намаже и България.
И все пак никакви външнополитически успехи на политиците ни не могат да скрият бедността и мизерията, в която живеят милиони българи и която с всички основания на фактите определя нашия преход към демокрация като несполучлив, а модела му като погрешен, убеден е професор Минчо Семов в анализ за вестник Труд. А подобни твърдения се подкрепят от статистиката, според която 60% от родителите съветват децата си да напуснат страната, от които 26 на сто завинаги. И как може да се премълчи фактът, че според международно докладвано социологическо изследване близо половината от българите смятат за най-тежък период в българската история прехода към демокрация? Така че, тези, които не виждат фактите значи са поне разногледи, ако не ги признават - са близо до цинизма, а ако просто не могат да променят нещата - ами значи трябва да дадат път на други.
Има ли обаче шансове нещата да се поменят? И как изобщо ще се случи това като парашутисти скачат в листи, както озаглавява свой анализ "Труд". А парашутистът е добре познат от комунистическо време - човек, който се спуска отгоре, за да заеме привилигировано положение, без да има качества за него. Демокрацията, която трябваше да реабилитира кадърните между многото препъникамъни обаче получи в наследство и услужливостта към "нашия некадърник". И сега, преди изборите, партийните листи грижовно увиват парашутистите. Има обаче случаи, в които те падат като камъни и правят пробивни в листите, припомня вестникът. А сега всички са изправени пред дилемата - местата за кацане са по-малко, а началниците за устройване - повече. Защото за избори 2001 лъсна несъстоятелността на спуснатите от центъра парашутисти - както сини, така и червени.
Но това е така, защото българинът мисли с антитези, по манихейски и болшевишки - "С нас, или против нас!". Средно положения няма, отбелязва професор Иван Славов в анализ за вестник "Стандарт". В малките, затворени общества, където хората са натикани като паяци в гърне, особено разпространена е пошлостта. А в нашата страна, където пошлостта е диогностицирана и наименувана от най-видната й жертва, тя е наречена Байганьовщина. Защото у нас, всичко, което се мерне пред смразяващия й поглед, губи истинските си измерения. Деформира се и се превръща в удобна мишена. А този начин на мислене напомня на мисълта на Гьоте, че "Геният в очите на лакея е обикновен човек". И не заради това, че геният не е гений, а понеже лакеят е лакей!
И все пак животът е за това - не да го проклинаме, а да го благославяме, припомня Стандарт думите на поетесата Елисавета Багряна по повод 10-годишнината от нейната кончина. За съжаление обаче животът е толкова изящна магия, че всичко се опитва да я разруши. Но ако живееш по волята на собствената си душа, значи живееш и собствения си живот. А това вече е щастие. Затова и човек винаги трябва да избира това, което му подсказва душата.
Източник: RFI
Последвайте ни
