"Има и кръгове и лица, които са заинтересовани да търсят напрежение около унищожаването на ракетите СС-23", бърза да акцентира "168 часа", цитирайки казаното от президента веднага след края на Консултативния съвет по национална сигурност. Ако на заседанието бяха поканени шефовете на спецслужбите, както това е правено в други случаи, политиците щяха да разполагат с данните на поне две от спецслужбите, смята "168 часа". Според седмичника в момента и в средите на парламента се говори, че една националистическа политическа партия, замесена преди в бунтовете в Столипиново, получава финансиране срещу унищожаването на комплексите.
"В напрежението срещу СС-23 не може да няма финансиране", категоричен е в интервю пред "168 часа" и военният министър Свинаров. За американската фирма CDI не съществуват никакви тайни по ракетите, уверява министърът. Проявявайки реализъм, Свинаров допълва, че съществуват и много варианти да не получим покана за НАТО. Никой не ни е казал, че сме поканени за членство и че трябва да спрем работата си, добавя той.
Дезориентация пред вратите на НАТО, намесва се по темата с кратък коментар "Капитал". Струва ли си изпълнението на това условие за членство в НАТО, ако то застрашава сигурността на гражданите и природата?, задава въпрос вестникът. Категорично против унищожаването са 20% от българите, сочат данните от експресно проучване на агенция ЛИНКС по поръчка на вестника. Обществените нагласи към унищожаването на ракетите са своебразен тест за нивото на доверие в правителството, смята "Капитал". Неизяснените подробности по унищожаването на ракетите пораждат съмнения, че управляващите са склонни да пренебрегнат гражданския интерес за сметка на политическия приоритет, коментира седмичното издание.
Имаме ли избор? Това важи и за казуса "АЕЦ-Козлодуй или Европейския съюз", обявява "Капитал" темата на дискусионния клуб, която провокира различни гледни точки. Въпросът трябва да се реши преди Копенхаген. Какво са преговорите, ако не защита на интереса. В обществото няма реален дебат. Целият дебат е наистина политически и енергетичен, но изобщо не е икономически. В крайна сметка най-голямата отговорност наистина е на политическите сили, подчертава по-важните точките в дискусията "Капитал".
Държавата и политиците също не са невинни. Те направиха всичко възможно вярата, както и всичко останало в България да е разделено, констатира "168 часа". Едва ли вече някой се учудва, че последователите на единия синод убиха свещеник от другия. Убийството в Банско е финалния щрих на войната между двата синода, подхваща основната си тема вестникът, посветена на православния фундаментализъм.
Всъщност всичко започна в началото на прехода, връща ни назад "Капитал". Започна с надежда, че именно БПЦ ще бъде онази институция, която ще подкрепи хората в техния земен път. Един български политик дори определи себе си като вътрешен дисидент, позовайки се на черкуването си в комунистическо време. И после свещи и бдения, и християндемократически ценности, припомня още изданието. А междувременно църквите станаха две и ходенето в тях се превърна в знак за политическа принадлежност. Политическите сили харесваха себе си в декора на църквите. По-различни причини, най-важната от които е, че тя им придаваше легитимност. А църквите очевидно харесваха себе си като декор на политиката. Всъщност, изтъква "Капитал", единствената пиеса, на която БПЦ не осигури мизансцен, е именно онази, в която става дума за ценности, морал и духовност.
Впрочем това убийство на отец Стефан стои до редица други убийства. Много брутални, вметва по темата в интервю пред "Капитал" Тони Николов, този път в качеството си на асистент по философия в Софийския университет. Убийствата, според университетския преподавател, са показателни за това, че е убита нравствеността на едно общество. На цялото общество липсва поканието. То липсва и на църквата. Не открихме истината, отворихме досиетата, после ги затворихме... Нямаше арбитър, пред когото да се извърши покаянието. Медиите се опитваха да изиграят тази роля, но не успяха, добавя оценката си Тони Николов. А сега, когато покрусените погледи на цялото общество са насочени към църквата, според преподавателя по история, тя е именно точката, от която може да започне пречистването и пътя към помирение.
