"Фигаро" пък обсъжда друга формула - "Ние най-напред". Формула, която според изданието би могла да бъде издълбана на фронтона на европарламента, колкото и иронично да звучи тя. В тази връзка "Фигаро" припомня и позицията на Франция относно това, че спрямо имиграцията "е по-добре да се убеждава, отколкото се наказва. Защото влошаване на икономическата ситуация в засегнатите страни естествено води до засилване на имиграционните потоци". А в коментарната си рубрика Патрик Сабатие припомня, че дори Великата китайска стена не е спряла нашествията на варварите срещу китайската империя.
И сега - назад в миналото. Той се роди преди 20 години, в розова Франция от 1981 г. Става дума, разбира се, за Празника на музиката. Коментаторът на "Дофин либере" не крие лиризма си към този празник, дело на Жак Ланг, тогава министър на културата. От своя страна новият министър на културата Жан-Жак Елагон подчертава пред "Паризиен", че този празник си остава голямо събитие, докато много други празници - републикански или религиозни - сякаш изглеждат заличени от календара. Ето защо "Паризиен" публикува от първа страница списък на по-важните парижки събития на празника (което впрочем прави и "Либерасион").
А според "Юнион" французите имат всички основания да свират и играят днес, ако не мислят за отбора си по футбол и за проваления Мондиал. И ето преход към срещата в Севиля и четвъртфиналите по футбол. Оказва се, че дори в Севиля британският премиер, заедно с испанския и немските си колега трудно ще се концентрират върху дневния ред на срещата. "Франс соар" съобщава, че Тони Блеър щял да направи всичко възможно, за да гледа мача. Ето защо той е настоял и традиционната снимка от срещата в Севиля да бъде прехвърлена след приключването на мача Англия-Бразилия. А канцлерът Шрьодер пък явно бил на път да пропусне официалната вечеря.
