"НИС променен наполовина" изчислява "Демокрация" във водещото си заглавие, "Бисеров и Бакърджиев освиркани, но избрани" синтезира събитията "Труд", а "Новинар" допълва - "Разделят и партийните постове в СДС". Националната конференция на СДС се състоя от два акта, от две отделни действия едно след друго и без особено ясна връзка помежду им, отбелязва Евгений Дайнов в анализ, публикуван в Демокрация. Първото действие беше, че лидерът Иван Костов, президентът Петър Стоянов и още няколко души дадоха по-релефна картина на проблемите на партията, отколкото се очакваше от много наблюдатели. Големите лидери ясно си казаха кривиците. Вторият акт на конференцията беше, че делегатите отказаха да тръгнат в посоката, очертана от техния лидер достатъчно решително. Те отказаха да тръгнат в тази посока не защото не са разбрали какво им каза Иван Костов, а просто защото не я приеха, категоричен е Евгений Дайнов. А те не приеха това, което им каза техният лидер, и произведоха този половинчат НИС, защото изпълняваха преди това договорени на основата не местни интереси неща. Сигналът на Костов беше, че партията е разбрала какво иска обществото и ще го направи. Сигналът на делегатите беше, че са слушали с едното ухо и решават да крачат по пътя към изборите с вързани крака или по-скоро с гюлле на единия крак.
Аналогично звучат разсъжденията и на "Труд" - "СДС ли не разбра Костов или Костов не разбра СДС" се чуди вестникът. "Промени се Илия, пак в тия" - в общи линии това е всичко. Всъщност случи се това, за което медиите предупреждаваха отдавна - апаратните игри блокираха партията. И принудиха уж принципния, моралния Костов да се прегърне отново с главните виновници за загубеното доверие в СДС. Така конференцията фактически шамароса лидера си, отсича "Труд". А иначе учудващо е, че Костов възлагаше толкова много надежди на зрелостта на партията си. Или той жестоко се е самозалъгвал, надценявайки организацията, която сам създаде, или партията жестоко го изигра, разминавайки се с морала, който искаше да й наложи. А иначе - уви! Новото ръководство си остана старото. И то избрано с мнозинство, на което би завидял и Тодор Живков, отбелязва "Дума".
Съдбата на арестуваните шестима българи в Либия продължава да вълнува вестниците. Всеки от тях извежда обаче различен акцент във водещото си заглавие- "Ще ги дадем ли на бесилото?" - с големи букви на първа страница пита "24 часа", "Либия отказа среща с арестуваните" - "Дума", "Медиците ни научили чак вчера в какво са обвинени" - "Демокрация", "Либия забрани на нашите да говорят" - "Новинар"." 24 часа" обаче прави следното разкритие - срещу шестимата медици не е отправяно обвинение. Това фактически обръща наопаки целия процес, който трябва да започне днес в 9 часа сутринта в Триполи. Зам.-шефът на либийския съд за народен иск обявил на българския консул в Триполи, че на 7-ми февруари заседание на съда просто не е имало. Това означава, че нито са предявени обвинения, нито е назначаван служебен защитник. Така на практика излиза, че Либия се отказва от всичко, казано дотук за процеса срещу българите. Лъжат ли либийците или просто не казват истината, пита се по този повод "Новинар". В крайна сметка се оказа, че всичко започва от днес. Явно никой не е допускал, че може по този начин да се подведе цяла една държава. Досега много от нас бяхме чували, че поданиците на Муамар Кадафи са непредвидими. Сега обаче би трябвало вече всички да сме се уверили в това, отсича вестникът. Защото когато държавата ни се тресе заради неясната съдба на шестима свои сънародници, неморално и извън всякакви дипломатически и дори човешки норми е някой да си позволява да съобщава неистини.
И след тази наболяла тема отново към един вътрешнополитически проблем - "Адем Кенан се готви за въоръжена борба", протръбява "Труд". "Кенан прави турска освободителна армия", приглася му "24 часа". Адем Кенан, лидерът на нерегистрираната Турска демократическа партия обяви, че се готви за въоръжена борба за правата на етническите турци у нас. Вчера той огласи военновременен правилник на партията си. В член 13-ти се казва, че ако проблемите на турския народ останат нерешени от българските власти, то партията има право да превърне борбата от мирна в борба за национално освобождение, като последен, признат от международното право изход. Адем Кенан нещо взе, че се вживя в ролята на шумкарин, отбелязва "Труд" в редакционния си коментар. Явно човекът има някакви видения. Ако сам си живее с тях е добре. Лошото е, че ги проповядва публично. Затова главният прокурор Филчев, щом се върне от Либия, да поема към Шуменско. А ако Кенан се извини, че не ги говори сериозно, да го посетят онези, с белите престилки, призовава вестникът. Българските турци няма да се хванат на идеи, в които самият Кенан не вярва, отбелязва от своя страна "24 часа". Това обаче не значи, че можем с лека ръка да подминем такива сепаратистки изхвърляния, дори когато авторът им просто се прави на интересен. Примерът с Косово е пресен. И ако днес подобни призиви останат без последствие, утре те ще се превърнат в лавина, обаче ще е твърде късно.
Мистериите около 29-ти февруари се опитва да разплете "Труд". На всеки четири години най-късият месец в годината - февруари, добавя още един ден в календара. Датата 29-ти февруари е обвита в тайнственост, а понякога и в мрачен ореол. Обвинението, че това всъщност е един измислен и изкудствен ден, е най-лекото за което можете да се сетите. Печалната слава, с която са обгърнати високосните години почти се доближава до тази на фаталния петък 13-ти. Необичайна в народните представи, датата се е сдобила и с необичаен визуален образ. Денят в повече, както го нарича "Труд", е посветен на свети Касиан, а алюзията е повече от ясна - зографите го изобразявали седнал на килимче, с кръстосани по турски крака.
Последвайте ни
