В интервю за берлинския "Ди велт" Ердоган заявява, че неговото правителство иска да превърне Турция в страна, която се придържа към най-високите демократични стандарти. "Всички наши усилия са с тази цел. Провеждайки реформи, Турция иска да е сигурно, че ще тръгне по пътя на преговорите за приемане в съюза" - казва Ердоган за "Ди велт".
По същата тема "Берлинер цайтунг" пише, че турският премиер може би е прав, заявявайки че страната му ще бъде приета в ЕС след няколко години. "След идването на Ердоган на власт в Анкара нищо вече не изглежда невъзможно" - посочва изданието.
Вестникът предвижда, че с оглед на провежданите от турското правителство реформи, ЕС ще трябва да се съгласи да започне преговори за присъединяване през 2005 г. "Безмислено е да продължаваме да разглеждаме членството на Турция от принципна гледна точка. Вместо това, Европа трябва да използва следващите няколко години да се подготви за новия си член Турция", пише в заключение "Берлинер цайтунг".
"Зюддойче цайтунг" посочва, че въпросът дали Турция е част от Европа или не е по скоро въпрос на желание, а не на познание. "Европа е повече от своето минало - с други думи, повече от сбора на стари битки и предразсъдъци. Европа е това, което европейците искат тя да стане" - пише "Зюддойче цайтунг".
Според вестника членството на Анкара в Европейския съюз ще символизира факта, че демокрацията и човешките права "не са само християнска работа" и напълно демократична и икономически стабилна Турция може да послужи за модел за другите държави в Близкия изток.
При по-песимистичен сценарий - пише в заключение "Зюддойче цайтунг" - Европа ще се превърне отново в нестабилна федерация от държави като резултат от приемането на твърде много страни. "Европейците трябва да решат колко смели искат да бъдат", пише вестникът.
Лондонският "Таймс" призовава САЩ "да потърсят партньори, които могат да осигурят истински полицейски опит" в Ирак и "постепенно да дадат по-голяма автономия на реформираните иракска полиция и армия."
Държави като Дания, която "иска да помогне за възстановяването на държавността в страната" - пише "Таймс" - "източноевропейските страни, способни да осигурят логистична подкрепа, и други - като Индия, Пакистан и Турция, които могат да изпратят военни части, могат да сформират надеждна и полезна коалиция".
Според публикация обаче в парижкото издание на "Интернешънъл хералд трибюн" поне една източноевропейска държава не изглежда особено ентусиазирана. Вестникът цитира премиера на Унгария Петер Медйеши, че американските планове за изпращане в неговата страна на 28 000 иракчани за полицейско обучение "няма да дадат резултат, тъй като Унгария не разполага с необходимата база".
"Унгарската военновъздушна база в Ташар - припомня "Интернешънъл хералд трибюн" - беше използвана от американската армия по-рано тази година за обучението на няколкостотин иракски дисиденти от Европа и САЩ". Изданието обаче цитира унгарски представители, че "обучението на хора за иракската полиция е много по-сложно начинание." Вестникът съобщава, че според проучване повечето унгарци са против такава инициатива в страната им.
Пражкият "Лидове новини" пише, че назначаването на бившия чешки военен министър Ярослав Твърдик за президент на националния авиопревозвач "Че Се А" е лоша новина не само за компанията, но за всички. Според вестника назначението е дело на "клика с общи интереси към парите и властта, чийто членове се грижат и знаят много един за друг".
"Млада фронта днес" коментира, че назначението на Твърдик е "срамен скандал, който прави Чехия да прилича на бананова република." Само в такава държава е възможно шефът на просперираща компания да бъде заменен с бивш министър със слаби нерви и без никаква квалификация", пише вестникът.
