Шантал Дидие пише с шеговит тон в "Ест Репюбликен": "Вероятният" и "желаният" кандидат за Елисейския дворец дали осъзнават колко смешни са техните пируети? Освен ако не започнат да измерват фрустрацията на французите, които искат истински дебат за своето бъдеще. Изправени пред днешната несигурност, все пак има още много да се каже." В "Репюблик де Пирене" Жан-Марсел Бугро пък припомня, че сме свидетели на бягане на дълги разстояния: "Досега двамата приличаха на бегачите на пистата, които се дебнат и си сменят местата в очакване един от тях да тръгне напред в атака. Сега е много вероятно пред това масово отхвърляне на тактиката им, те да се решат да обявят предварително кандидатурите си." Брюно Див в "Сюд-Уест" също бърза. "Много често се забравя, че не е имало големи избори в национален мащаб от пет години насам. Да се иска съкращаването на времето на сблъсъка на пет или шест седмици би било подигравка с всички." Дори Жак Камю от "Репюблик дю Сантр" заявява, че заради нежеланието си да обявят своите кандидатури Ширак и Жоспен заслужават да не бъдат никога избрани на най-високия пост в държавата. Липсата на категоричен ангажимент и маневрите са причина "Фигаро" да озаглави уводната си статия: "Ширак мобилизира своите". Силите за кампанията се събират и през целия уикенд в Елисейския дворец ще има заседания. Жоспен ще се срещне с ръководството на Социалистическата партия утре.
Жискар - президент-генерален директор... Ако бъдещият президент занимава вестниците, бившият държавен глава също е обект на много материали. Двайсетте хиляди евро месечно възнаграждение, за които се говори, че е поискал Жискар, накараха нашите партньори от ЕС да се хванат за гушите, предупреждава Пиер Фреел в "Репюбликен Лорен". "Те явно не са си представяли, че като натоварят един държавен глава в пенсия - титуляр на няколко платени поста - с престижна мисия, се излагат на опасността да му плащат заплата на генерален директор."
След редица стачки в различни сектори, дойде ред и на белите престилки, пише Ален Дюамел в "Нис Матен" по повод стачката на френските джипита. Средство да се излезе от положението е пълното обновяване на системата на преговори, с годишни конференции, законодателни ангажименти и строга децентрализация.
