Френският печат днес - 19.12.2001 год.: In memoriam Жилбер Беко

К�а �ато един поет умре. Френските вестници днес са изцяло потопени в мъката по загубата на Жилбер Беко. Когато утре хората се разхождат, както обикновено, покрай Сена, те със сигурност ще се запитат дали наистина самотата не съществува, тъжно отбелязва "Дофине Либере", правейки алюзия за една от най-известните песни на Беко. "What Now My Love?" - а сега, какво ще правя, пита се "Либерте дьо лест". Защото когато 100 000 волта изгаснат изведнъж, сърцето на цяла една страна потъва в мрак. За "Сюд-Уест" Жилбер Беко бе частица от всеки един французин, нещо като по-големият брат или старият чичо, който знаеше как в най-удачния миг да напомни за истинските ценности. И който бе способен да заразява със своята невероятна и свръхчовешка енергия.

Спуснете завесите, пише "Либерасион" на цяла страница, на фона на снимка, изобразяваща певеца след края на концерт в зала "Олимпия", потънал сред гънките на червеното кадифе на завесите. Беко-манията бе в своя апогей през 50-те години, когато същата тази зала "Олимпия" се пръскаше по шевовете на неговите концерти, пише вестникът. И припомня за необикновеното чувство за хумор, запазило се до края на дните му, на човека, чиито песни, преведени и адаптирани, бяха изпяти от Елвис Пресли, Франк Синатра и Джеймс Браун. В присъствието на този магьосник зала "Олимпия" се превръщаше във вълшебно пространство, отбелязва "Фигаро".

Това е последното напомняне - Натали вече е сираче, самотата не съществува, ти ще съжаляваш, но важното е розата, пише "Льо Прогре" в своето заглавие, представляващо букет от заглавия от най-известните песни на Беко. Почина един талантлив майстор, символ на едно цяло поколение, което отстъпи мястото си на индустрия, бълваща бързо изчерпващи се продукти. А когато се заговори усилено за изчезването и края на френската изключителност и индивидуалност, сега си отива и един от хората, направили най-много за нейното поддържане и блясък. Беко ни напусна, тъжно заключава и "Лест Репюбликен", точно в момент когато светът на глобализацията ражда и една различна човечност. И неговата смърт доказва, че френската културна неповторимост също безвъзвратно загина.