Френският печат днес - 19.01.2001 год.

С д динодушие френските депутати признаха със закон геноцида срещу арменския народ през 1915 г. Турция реагира незабавно и отзова посланика си. Дипломатическите връзки между Анкара и Париж обаче съвсем не са скъсани, но не са и добри. Защото знаем колко чувствителни са турците, когато се заговори за геноцид. Защо обаче депутатите се заеха с историята?, пита "Миди Либр". Без да отричаме факта, че е имало геноцид, възниква въпроса дали е работа на един парламент да го каже, да го гласува и да го официализира. Дали именно някой законодател трябва да узаконява историческата истина, да пише винаги противоречивата История. Очевидно не. По силата на каква компетенция френските депутати и сенатори могат да разрешават едно такова събитие. Историци ли са те?, продължава с въпросите "Миди Либр". И заключава, че парламентът няма право да постъпва така. "Монтань" отбелязва, че Франция няма право да дава уроци, защото самата тя има зад себе си войната в Алжир и престъпленията по време на режима Виши. "Юнион дьо Рем" обаче приветства вота на депутатите за смелостта. Защото доста често свеждаме поглед, за да съхраним някои договори, но в същото време нанасяме удар върху достойнството на личността. "Монд" съветва властите в Анкара, че ще спечелят, ако поемат отговорността за жестокостите, приписвани на Турция. Връщането към миналото е мъчително. Но е наложително, ако страната иска да бъде приета като европейска сила и пълноправен член на ЕС. Арменският геноцид е първият за 20 век. Трагична ирония на историята е фактът, че членовете на германската военна мисия в Константинопол през 1915 съветва турските власти да депортират арменците, 20 години по-късно са изпълнители на заключителното решение за евреите. Изданието подчертава, че това не трябва се забравя.

"Либерасион" пита дали трябва да бъде освободен бившият префект и бивш министър Морис Папон, който днес е на 90 години. Той бе осъден на 10 години затвор заради престъпления срещу човечеството. Проблемът е деликатен, защото Папон не може да поиска условно освобождаване, преди да е излежал половината от наказанието. Отпада и другата възможност - да бъде помилван по здравословни причини. Ситуацията още повече се усложнява от факта, че Папон нито веднъж не каза, че съжалява за постъпките си.

"Паризиен" поставя въпроса: "Искате ли да бъдете учител?". И това не е случайно. Защото именно този въпрос е подходящ да се зададе на професионалистите. Самият министър на образованието Джак Ланг ще обяви в понеделник, че до 2005 ще трябват 185 хиляди учители. Това е така, тъй като конкурсите за работа в училищата, лицеите или колежите са изключително тежки, работата е трудна, а заплатите - малки.