В редакционната си статия "Фигаро" пише, че събитието всъщност е било доста уморително - хиляди хора трябвало да преминат хиляди километри в задръстванията, после да спаят на открито, или по няколко души в хотели с безумни цени. "И всичко това за какво?" - пита авторът на редакционната статия на "Фигаро".
В."Монд", който вече бе приключил броя си по време на самото затъмнение, е избрал едно поетично заглавие: "Обедна нощ за края на века". Подзаглавието му обаче не е така поетично: "Претъпкани влакове и пътища, неоткриваеми очила, отчайваща прогноза за времето" - всико това не попречи на еуфорията около последното слънчево затъмнение за това хилядолетие.
Редакционната статия на "Монд" пак е за затъмнението, но по-философски погледнато - тя е нещо като възхвала на очарованието. Авторът изтъква, че това явление има много дълбоки корени в нашата цивилизация. Той дава пример и от Евангелието на Лука, който, говорейки за смъртта на Христос, казва: беше около 6-тия час, когато слънцето потъмня, на цялата земя настъпи мрак - чак до 9-тия час.
Всъщност, астрономите казват, че тогава не е имало слънчево затъмнение и че е напълно невъзможно да възникне такова явление заради смъртта на Христос. Използван е просто символа на затъмнението, който е много силен, защото в действителност християнството има нужда от него, за да обоснове произхода си, пише "Монд".
Също на първа страница на "Монд" можете да прочетете за убийството на президента Кенеди, но под съвсем нова светлина, хвърлена от архивите на КГБ - документите за престоя на убиеца в Съветския съюз.
На първа страница на "Монд" е поместено и мнението на психоаналитика Филип Рефабер относно шансовете за създаване на мултиетническо общество в Косово. И - отново на първа страница на "Монд" - продължението на публикациите на митовете на Средновековна Европа. И накрая - разходка с корабче по каналите на Бургундия.
Днешният "Фигаро" от своя страна се спира на 50-годишнината от Женевските конвенции. Заглавието е показателно: "Войната си има граници". В основата на тези конвенции е схващането на Червения кръст, че има начин войните да се "цивилизоват", макар че по дефиниция войната е тъкмо обратното на цивилизацията. Но, изтъква вестникът, конвенциите са ратифицирани от 188 държави, а протоколите към тях - само от 155.
В тези летни дни "Фигаро" се спира на опитите за обновяване на френския синдикализъм. В днешния брой доста място е отделено на една дама - Никол Нота, генерален секретар на Се Еф Де Те. Никол Нота, която подкрепи реформата в социалното осигуряване, предложена от Ален Жюпе, поради което трябваше да се изправи срещу вътрешната опозиция в собствената си централа, както и срещу неодобрението на другите синдикати. Според "Фигаро" силата й е в личните й качества - упоритостта й, но и организаторските й способности.
Последвайте ни
