Пи итическите промени в Русия са признак за голямото объркване на Борис Елцин,
пише в. "Монд". Според изданието, трите смени на кабинета в разстояние на една година
и назначаването на шефа на руските служби за сигурност на премиерския пост са едва
ли не отчаяни опити на президента да запази контрол над положението. От няколко
седмици насам два основни елемента играят съществена роля: от една страна Сергей
Степашин се оказа напълно неспособен да запази авторитета на Елцин. Много неща
допринесоха за съществуващия безпорядък, пише "Монд" - по-специално докладът на
МВФ, според който значителни суми са били отклонени от руската администрация.
Вторият елемент е алиансът между кмета на Москва - Юрий Лужков (който е с много
добри позиции за президентските избори) и големите губернатори. Тъй че, заключава
Монд, и в двата случая Елцин се намира в затруднение и до известна степен е станал
смешен в очите на международното обществено мнение и на големите финансисти.
Според "Монд" фактът, че за една година в Русия идва на власт четвърти премиер,
означава привидна нестабилност, защото същинската власт в лицето на Борис Елцин и
обкръжението му все пак функционира. Вестникът отбелязва, че поради това, че
президентът е с ясно съзнание само по няколко часа на ден, страната се управлява от
дъщеря му - и то по-скоро добре. Но тъй като нещата не отиват в посоката, която той
желае - тоест, че най-много шансове да го замести има неговият съперник Юрий
Лужков - поради това Елцин започва да се брани. Но според "Монд" със смяната на
премиера нещата едва ли особено ще се променят.
В. "Фигаро" повежда броя си с промените в Москва, като отчита една последователност
в хроническата нестабилност - а именно, защото за трети път Борис Елцин назначава
за премиер шеф на службите за сигурност: първо Примаков, после Степашин, а сега и
Путин. Това, според вестника, може да означава, че президентът може би си мисли, че
ще е по-добре да се анулират президентските избори през 2000 година, защото е почти
сигурен, че ще бъде победен, ако се представи отново, а и иска да попречи друг
кандидат да постави под въпрос властта на фамилията му, по-специално, финансовата
й власт. "Фигаро" намира това за много лошо предзнаменование за едва проходилата
демокрация в Русия. В същото време страната трябва да се справи с вълненията в
Дагестан, където вече не понасят руския контрол, пише вестникът.
Също на първа страница на "Фигаро" е поместена публикация по повод инцидентите в
Косовска Митровица - сблъсъците между френските войници от КейФОР с косовски
албанци. Вестникът отбелязва, че тъй като международните полицейски подкрепления
все още не са пристигнали, военните не разполагат с необходимите средства за
въздържане на разгневените тълпи.
Редакционната статия на в. "Монд" е посветена на същата тема. Сблъсъкът между
френски войници и косовски албанци, пише авторът, е пълен с предистория - поради
факта, че французите се възприемат като съюзници на сърбите, въпреки че участваха
в ударите на НАТО срещу режима в Белград.
На челно място в. "Монд" с днешна дата отново се спира на пълното слънчево
затъмнение на 11 август. По този повод вестникът излиза с притурка от 16 страници, в
които има куп практическа информация, списък с местата за наблюдение, и разбира се,
научните обяснения за това явление и исторически справки. На всяка страница от
притурката има кратко резюме на английски, което е истинска революция в историята
на в. "Монд".
Вестник "Фигаро" също излиза с притурка, посветена на пълното слънчево затъмнение.
На 8 страници е описано всичко, каквото може да се види по време на това явление, но
има отпратка и към броя на "Фигаро" от сряда, 17 април 1912 година, също посветен на
слънчевото затъмнение. От сравнението става ясно, че в разстояние на повече от 80
години нещата едновременно са се променили, но и не са се променили. Различното е,
че този път затъмнението е пълно и ще продължи много по-дълго. През 1912 г. хората
се втурнали по улиците, а амбулантни търговци продавали опушени стъкла
Днешният в. "Монд" започва серия публикации - пътешествия в страната на митовете.
Първата от тях е посветена на крал Артур и легендата за рицарите на кръглата маса.
Не е известно дали крал Артур наистина е съществувал, и от десетилетия насам
историците се опитват да разделят истината от мита. Твърде възможно е, посочва
Монд, ако Артур е съществувал, да не е бил крал, а предводител на група войни, които
са възпряли Саксонското нашествие около 500-та година и са освободили Британия.
Френският печат днес - 10 август 1999 г.
Политическите промени в Русия са признак за голямото объркване на Борис Елцин, пише в. "Монд".
10 август 1999, 10:00