"О
а асни връзки", озаглавява водещата си публикaция
"Льо Дофине Либере".. "Кой смее още да твърди, че френско-германското приятелство не съществува", питат се иронично от
"Ле дерниер Нувел Д'Алзас". Тази дружба е толкова силна, че "по нареждане на социалиста Франсоа Митеран, Хелмут Кол или по-скоро неговата Християн-демократическа партия се е възползвала от тъмната щедрост на петролната компания ЕЛФ за спечелването на изборите през 1994-а година срещу сродната на френската социалистическа партия Ес Пе Де"! "Все пак, уточнява страсбургския всекидневник, информацията не е доказана", "но петролната компания има доста съмнителна репутация: като се започне от Африка (и особено от Габон) и се стигне до фрегатите на Тайван и се мине през рафинерията Лойна в бившата ГДР, ЕЛФ е извършила толкова много тъмни дела за Републиката". "И защо френските граждани да не подпомогнат предизборната кампания на канцлера?", пита се още всекидневникът.. "В крайна сметка Обединена Европа е обща бобрба, а по онова време еврото послужи за разменна монета срещу обединението на Германия". В този контекст пише и
"Франс Соар"..: "Берлинската стена падна.. Но обединението се оказа много по-скъпо от очакваното.. Явно Хелмут Кол е имал сериозна нужда от инвеститори, за да удържи на обещанието си за процъфтяваща страна". Ако разследването установи, че действително по нареждане на Елизейския дворец петролната компания е финансирала Християн-демократическия съюз, "това ще представлява много лоша новина за бъдещето на Стария континент. А, "германският скептицизъм по отношение на европейската валута може единствено да се увеличава", смятат от
"Франс соар".
"Льо Фигаро" се изразява с малко по-различни думи: "Епопеята на обединението става по-нацистка". "Освен християн-демокрацията, твърди
"Юманите", цялата традиционна политическа система в Германия рискува да бъде дестабилизирана"..
"Льо Фигаро" формулира същата мисъл с въпроса: "Може ли Християн-демократическия съюз да изчезне, както стана това с италианската християн-демокрация?" Защото зад "далновидния държавен мъж, зад едрия и чувствителен човек стои обрaза на авторитарен политик, който е царувал, купувайки местните барони, регионалните федерации и някои министри". "Мълчанието му напомня за омертата в средите на мафията". "Още по-лошо, заключава
"Ла Репюблик дю сантр", най-накрая декомплексираната Германия бе изпратена от Хелмут Кол към колективното отвращение от политиката".
"Либерасион" анализира, като се започне от оста Рим-Берлин, програмираното изчезване на европейските десници, с изключение на Испания.. "Тези масови християнски партии ще платят по този начин последствията от дълголетието във властта - фактор, който благоприятства корупцията".
