. "Прованс" ни връща към годината 1978 и катастрофата на Амоко Кадис, натоварен с 220 хиляди тона суров петрол. Всекидневникът отбелязва, че 22 години по-късно нещата не са се променили. И посочва, че сега всичко е в ръцете на европейската общност. Тя трябва незабавно да внесе ред в корабоплаването. "Прованс" информира, че край френските брегове всяка година преминават не по-малко от 300 милиона горива. И само статистики не са достатъчни. "Кроа" смята, че ако не беше непредвидливостта и нерешителността на европейските ръководители, до тази нова катастрофа нямаше да се стигне. И посочва тежестта на лобирането на големите превозвачи, либералната логика и липсата на воля на някои държави, които дават празни надежди за прилагането на бързо и ефективно международно регламентиране.
Два дни след потъването на неаполитанския товарен кораб край френските брегове, бурята от протести не отслабва, както информира "Еко" на първата си страница. Също от първа страница "Монд" пита защо натовареният с химикали кораб е на вода, въпреки лошото си състояние. Собственикът на потъналия кораб Доменико Леволи отговаря от страниците на "Паризиен": "Не е вярно.. Моят танкер не е кораб-замърсител". И добавя, че е осигурявана редовна поддръжка на плавателния съд. Според "Юманите" истинският виновник са парите. Изданието насочва вниманието към финансовите империи като Шел, например. Само за миналата година компанията е спечелила 8 милиарда долара. "Юманите" посочва и американската Ексон, която пък има 7 и половина милиарда през първата половина на годината. Ето защо не е чудно, че тези гиганти не се церемонят, когато става въпрос за превоза на техните продукти. "Сюд Уест" призовава да се спре постоянното обвиняване на големите петролни и химически компании. Фактът, че носят големи отговорности за плаването на неотговарящите на изискванията кораби вината не бива да се приписва изцяло на тях. Предприятия и потребители не са готови да поемат подобни оттговорности.
